Раздел III „а“.
Регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
Специална регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 157а. (Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Право да се регистрира за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, има регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато са налице едновременно следните условия:
- внася стоки от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, за данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната;
- данъчно задълженото лице:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, или
г) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, ако е установено в трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и внася стоки от тази трета страна;
- не е в сила ограничение за регистрация по ал. 18.
(2) Право да се регистрира да изпълнява задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, има регистрирано на основание чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 лице, за което са налице едновременно следните условия:
- действа като представител от името и за сметка на данъчно задълженото лице по ал. 1, включително което управлява електронен интерфейс, при изпълнение на задълженията, определени в режима;
- лицето:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка;
- не е в сила ограничение за регистрация по ал. 20;
- (нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.
(3) Представителят по ал. 2 регистрира всяко данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, което не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но е установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС, не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, внася стоки по ал. 1, т. 1 и не е в сила ограничение за регистрация по ал. 18. Всяко данъчно задължено лице по ал. 1, т. 2, което избере да има представител по ал. 2 за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се регистрира от този представител, ако лицето отговаря на условията по ал. 1.
(4) (В сила от 01.04.2021 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) В случаите на ал. 1, 2 и 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.
(5) В случаите по ал. 1 със заявлението по ал. 4 лицето предоставя най-малко следната информация:
- име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. интернет страници на лицето;
- идентификационен номер за целите на ДДС или за регистрация за данъчни цели;
- банкова сметка на лицето в евро или левове в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България;
- идентификационни номера, ако има такива, от предходни и текущи регистрации на лицето за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(6) В случаите по ал. 2 със заявлението по ал. 4 представителят предоставя най-малко следната информация:
- име, пощенски адрес и електронен адрес;
- идентификационен номер по ДДС.
(7) В случаите по ал. 3 със заявлението по ал. 4 представителят предоставя най-малко следната информация:
- име, пощенски адрес, електронен адрес и уебсайтове за данъчно задълженото лице, което представлява;
- идентификационен номер за целите на ДДС или за данъчна регистрация на данъчно задълженото лице, което представлява;
- банкова сметка на данъчно задълженото лице, което представлява, в евро или левове в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България;
- индивидуален идентификационен номер по този режим на представителя по ал. 2.
(8) Регистрираните лица прилагат този специален режим за всички извършвани от тях дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(9) В срок 7 дни от постъпване на заявлението по ал. 4 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва регистрацията или мотивирано отказва да извърши регистрация. Актът се връчва по електронен път на данъчно задълженото лице, което действа без представител, или на представителя.
(10) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) За дата на регистрация по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се смята датата на изпращането на акта по ал. 9, с който се определя:
- индивидуален идентификационен номер по ДДС на данъчно задълженото лице за прилагането на този режим;
- индивидуален идентификационен номер на представителя за изпълнение на задълженията по този режим;
- индивидуален идентификационен номер по ДДС за всяко лице, което се представлява от представител за прилагането на този режим.
(11) Идентификационният номер за целите на регистрацията за прилагане режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се състои от 12 буквено-цифрови знака и се използва единствено за целите на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(12) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което не се представлява от представител и което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на страната, след прекратяване на специалната регистрация в другата държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(13) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, когато не е установено по седалище и адрес на управление, но има установеност по постоянен обект на територията на Европейския съюз, което не се представлява от представител, и в случай че премести постоянния си обект на територията на страната, след прекратяване на специалната регистрация в другата държава членка, ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член.
(14) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, което не се представлява от представител, след прекратяване на специалната регистрация в другата държава членка, и ако отговаря на условията на ал. 1, може да се регистрира на основание на този член след изтичането на две календарни години, следващи годината, през която е регистрирано за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в другата държава членка.
(15) В случаите по ал. 12 – 14 лицето може да се регистрира, като подаде по електронен път заявление за регистрация по ал. 4, не по-късно от 10-о число на месеца, следващ посочената от лицето в заявлението дата на промяната, и в същия срок уведоми за промяната другата държава членка. В тези случаи за дата на регистрация по този член се смята датата на промяната.
(16) При промяна на данните по ал. 5, 6 и 7 в подадено заявление по ал. 4 лицето подава по електронен път заявление за актуализация не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца на настъпването на промяната.
(17) Алинеи 12 – 14 се прилагат и по отношение на представител, който действа от името и за сметка на данъчно задължено лице, извършващо дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, ако отговаря на условията на ал. 2. В тези случаи се прилагат ал. 15 и 16.
(18) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Ограничение за регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, поради системно неспазване на задължението от лицето е в сила до изтичане на 24 месеца след данъчния период, в който е прекратена регистрацията, когато на данъчно задължено лице е прекратена регистрацията в която и да е държава членка по идентификация на прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или до изтичане на 8 последователни данъчни периода, считано от данъчния период, следващ периода на прекратяване на режим извън Съюза или на режим в Съюза, в която и да е държава членка по идентификация.
(19) Алинея 18 не се прилага в случаите, когато прекратяването на регистрацията за прилагането на режима е поради системно неспазване на задълженията от страна на представителя.
(20) Ограничение за регистрация на представител, който действа от името и за сметка на данъчно задължено лице, поради системно неспазване на задълженията на представителя, свързани с прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, е в сила до изтичането на 24 месеца след месеца, в който е прекратена регистрацията по режима.
(21) Данъчно задължено лице, на което е прекратена регистрацията за прилагането на режима по чл. 157б, ал. 5, т. 1 и ал. 7, т. 1 на основание, че лицето не е извършвало доставки в продължение на 24 последователни данъчни периода, независимо дали действа с представител или без представител, може да се регистрира за прилагане на режима, когато започне отново да извършва такива доставки.
(22) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Когато данъчно задължено лице, представлявано в друга държава членка от представител, за когото са налице условията на ал. 15, избере да продължи да бъде представлявано от него, представителят регистрира данъчно задълженото лице за прилагане на режима по този член.
Прекратяване на специалната регистрация за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 157б. (Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Регистрацията за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, се прекратява по инициатива на данъчно задължено лице, което действа без представител, когато:
- вече не извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
- престане да отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1;
- лицето избере вече да не прилага режима, независимо от това дали продължава да извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(2) Регистрацията на представител за прилагането на задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на представителя, когато:
- не е действал като представител от името и за сметка на данъчно задължено лице, което използва този режим, през 6 последователни месеца;
- престане да отговаря на условията по чл. 157а, ал. 2.
(3) Регистрацията на данъчно задължено лице за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което действа чрез представител, се прекратява от представителя, когато данъчно задълженото лице:
- вече не извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии;
- престане да отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1, т. 1 и 3 или ал. 3, изречение първо;
- избере вече да не прилага режима, независимо от това дали продължава да извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 – 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за дерегистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.
(5) Регистрацията за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че данъчно задълженото лице, което не действа чрез представител:
- (изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, 24 последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
- не отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1, или
- (доп. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) системно не спазва разпоредбите на режима; в този случай се прекратява и регистрацията на лицето за прилагането на режим в Съюза и режим извън Съюза.
(6) Регистрацията на представител за прилагането на задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че представителят:
- през 6 последователни месеца не е действал като представител от името и за сметка на данъчно задължено лице, което използва този режим, и не е подал заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
- не отговаря на условията по чл. 157а, ал. 2, или
- системно не спазва разпоредбите на режима.
(7) Регистрацията за прилагането на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато се установи, че данъчно задължено лице, което действа чрез представител:
- (изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, 24 последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или
- не отговаря на условията по чл. 157а, ал. 1, т. 1 и 3 или ал. 3, изречение първо, или
- (доп. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) системно не спазва разпоредбите на режима; в този случай се прекратява и регистрацията на лицето за прилагането на режим в Съюза и режим извън Съюза.
(8) Когато данъчно задълженото лице, включително когато действа чрез представител, избере да не прилага режима, лицето, съответно представителят, който действа от негово име и за негова сметка, подава заявление за дерегистрация най-късно до 15 дни преди края на месеца, предхождащ месеца, от който възнамерява да не прилага режима. В този случай датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението за дерегистрация, след което данъчно задълженото лице няма право да прилага режима.
(9) Регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице, което премести мястото си на установяване по седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, е длъжно да прекрати регистрацията си по този член, като може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка.
(10) Когато регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, премести постоянния си обект на територията на друга държава членка или се установи по седалище и адрес на управление или по постоянен обект на територията на друга държава членка, може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(11) Регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице, което не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, след изтичането на две календарни години, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията, може да избере да се регистрира за прилагане на този режим в другата държава членка, като е длъжно да прекрати регистрацията си по този член.
(12) В случаите по ал. 9 – 11 лицето подава заявление за дерегистрация по ал. 4 не по-късно от 10-о число на месеца, следващ посочената от лицето в заявлението дата на промяната, и в същия срок уведомява за промяната другата държава членка.
(13) В срок 7 дни от постъпване на заявлението за дерегистрация по ал. 4 органът по приходите извършва проверка за наличие на основание за прекратяване на регистрацията за прилагане на режима. В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва прекратяването на регистрацията. Връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път.
(14) Датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращането на акта за дерегистрация по електронен път. В случаите по ал. 9 – 11 за дата на прекратяване на регистрацията се смята датата на промяната.
(15) С изключение на случаите на системно неспазване на задълженията на режима по ал. 16 от данъчно задълженото лице, при прекратяване на регистрацията му индивидуалният идентификационен номер за целите на ДДС, определен за използването на режима при внос, остава валиден за периода, необходим за вноса на стоки, които са били доставени преди датата на прекратяване на регистрация, което обаче не може да надвишава два месеца, считано от тази дата.
(16) Системно неспазване на задълженията на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, от данъчно задължено лице или представител е налице, когато:
- на основание чл. 159а, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и справка-декларацията по чл. 159а, ал. 2 за всеки данъчен период не е била предоставена в рамките на 10 дни след изпращането на напомнително съобщение;
- на основание чл. 159а, ал. 12 на регистрираното за прилагане на режима лице са изпращани от Националната агенция за приходите напомнителни съобщения за последните три предходни данъчни периода и пълната сума на декларирания данък за всеки отделен данъчен период не е платена от лицето в рамките на 10 дни след изпращане на напомнително съобщение, освен когато оставащата неплатена сума е по-малка от 100 евро за всеки данъчен период;
- след поискване от орган по приходите или от компетентен данъчен орган на държава членка по потребление и един месец след изпратено последващо напомнително съобщение от Националната агенция за приходите лицето не е предоставило регистрите по чл. 159г, ал. 1.
(17) В случаите по ал. 5, т. 1 и 2 и ал. 7, т. 1 и 2 връчването на акта на лицето, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. В тези случаи датата, на която се прекратява регистрацията на лицето за прилагане на режима, е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път.
(18) В случаите по ал. 5, т. 3 и ал. 7, т. 3 връчването на акта на данъчно задължено лице, на което се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път. Регистрацията се прекратява от деня, следващ датата на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път.
(19) В случаите по ал. 2 и ал. 6, т. 1 и 2 връчването на акта на представителя, на когото се прекратява регистрацията за прилагане на режима, се извършва по електронен път и се изпраща и на данъчно задължените лица, които същият представлява. В тези случаи се прекратява и регистрацията на данъчно задължените лица, които са представлявани от представителя. Регистрацията се прекратява от първия ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация.
(20) В случаите по ал. 6, т. 3 датата, на която се прекратява регистрацията на представителя за прилагане на режима, е датата след датата на изпращане на акта за дерегистрация по електронен път на представителя и на данъчно задължените лица, които същият представлява. В тези случаи се прекратява и регистрацията на данъчно задължените лица, които са представлявани от представителя.
(21) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Когато са налице условията по ал. 12 за представител по чл. 157а, се прекратява и регистрацията на данъчно задълженото лице, което е представлявано от представителя. Датата на прекратяване на регистрацията по режим на данъчно задължено лице е първият ден на месеца, следващ месеца на изпращане на акта за дерегистрация.
(22) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Данъчно задължено лице по ал. 21, за което са налице условията по чл. 157а, ал. 3, изречение първо, може да избере да продължи да бъде представлявано от представителя, за когото са налице условията по ал. 12, или да избере нов представител по чл. 157а, ал. 2. Данъчно задължено лице по ал. 21, за което са налице условията по чл. 157а, ал. 3, изречение второ, може да избере да продължи да бъде представлявано от представителя, за когото са налице условията по ал. 12, да избере нов представител по чл. 157а, ал. 2 или да се регистрира за целите на режима съгласно условията за определяне на държавата членка по идентификация.
Раздел IV.
Облагане и деклариране на доставки при прилагане на специалните режими (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., загл. изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
Облагане на доставки при прилагане на специалните режими
Чл. 158. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Мястото на изпълнение на доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5, извършени от регистрирано по тази глава лице, е в държавата членка по потребление.
(2) Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни доставки на стоки по тази глава се определят по законодателството на държавата членка по идентификация.
(3) Данъчното събитие и изискуемостта на данъка при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, възникват към момента на доставката, като стоките се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането.
(4) Моментът на приемане на плащането по ал. 3 е по-ранният от двата момента – моментът, в който потвърждението за плащането или съобщението за разрешаване на плащането или ангажиментът за плащане от получателя е получено от данъчно задълженото лице или от името на данъчно задълженото лице, прилагащо режима при внос, или моментът на действително извършеното парично плащане.
(5) Лице, регистрирано за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:
- включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;
- посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
(6) Данъчната ставка на доставките по тази глава е приложимата ставка в държавата членка по потребление.
(7) За документирането на доставките на услуги и на стоки по тази глава се прилага законодателството на държавата членка по идентификация.
(8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) За доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5, извършени от регистрирано по глава осемнадесета лице, данъкът е дължим за държавата членка по потребление, където е мястото на изпълнение на доставката.
Данъчен период, справка-декларация и внасяне на данъка при прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза
Чл. 159. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Данъчният период за регистрираните по чл. 154 и 156 лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.
(2) В случаите по чл. 154, ал. 7 и чл. 156, ал. 7 първият данъчен период обхваща времето от датата на първата доставка до края на календарното тримесечие.
(3) В случаите по чл. 154, ал. 9 и чл. 156, ал. 9 – 13 първият данъчен период обхваща времето от датата на промяната до последния ден включително на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната. Съответно по чл. 155, ал. 10 и по чл. 157, ал. 10 – 14 последният данъчен период обхваща времето от първия ден на календарното тримесечие, през което е настъпила промяната, до датата на промяната включително.
(4) Регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
(5) Справка-декларацията по ал. 4 се подава до компетентната териториална дирекция по раздел II или по раздел III от тази глава по електронен път. Регистрираните на основание чл. 154 и 156 лица подават справка-декларацията по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез въвеждане на данните или чрез подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(6) Компетентната териториална дирекция по раздел II или по раздел III от тази глава предоставя на лицето по електронен път уникален входящ номер на всяка подадена справка-декларация по ал. 4.
(7) В справка-декларацията по ал. 4 като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:
- доставки на услуги;
- вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
- вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.
(8) Когато стоките се изпращат или транспортират от територията на други държави членки, справка-декларацията освен информацията по ал. 7 за тези доставки включва и идентификационен номер за целите на ДДС или национален данъчен номер, издаден на лицето от държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.
(9) Регистрирано на основание чл. 156 лице, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, посочва също идентификационните номера за целите на ДДС или национални данъчни номера, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки на услуги, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем, и са с място на изпълнение на територията на държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект.
(10) Стойностите по ал. 7, 8 и 9 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв курс на този ден, се прилага публикуваният на следващия ден.
(11) Регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице в срока за подаване на справка-декларацията по ал. 4 е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
(12) Когато регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице не е подало в срок справка-декларацията по ал. 4 или не е внесло данъка по ал. 11, или е внесло данък в по-малък размер, Националната агенция за приходите изпраща до лицето напомнително съобщение по електронен път на 10-ия ден след деня, в който е следвало да бъде подадена справка-декларацията, съответно да бъде внесен данъкът, и информира другите държави членки по електронен път, че е издадено напомняне. Последващите действия за определяне и събиране на данъка след изпращане на напомнителното съобщение от Националната агенция за приходите се извършват от компетентните данъчни органи на държавата членка по потребление.
(13) Независимо от издадените напомняния от държавата членка по потребление и предприетите действия по ал. 12 справка-декларацията се подава по реда на ал. 5.
(14) След предприемане на действия по реда на ал. 12 от компетентните данъчни органи на друга държава членка по потребление данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за тази държава членка, се внася по сметка на същата държава членка.
(15) В справка-декларацията по ал. 4 не се посочват доставки на стоки или услуги, ако са освободени съгласно законодателството на държавата членка по потребление, както и доставки извън обхвата на режим в Съюза по чл. 153.
(16) Когато данъчно задължено лице е регистрирано за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, подава справки-декларации и внася дължимия данък в държавите членки по идентификация за всеки режим.
Данъчен период, справка-декларация и внасяне на данъка при прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 159а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Данъчният период за регистрираните по чл. 157а лица е едномесечен.
(2) Справка-декларацията за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се подава от лице, регистрирано на основание чл. 157а, по образец, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) Справка-декларацията по ал. 2 се подава до компетентната териториална дирекция за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода са извършвани доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Справка-декларацията по ал. 2 се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис чрез въвеждане на данните или подаване на предварително генериран файл. Формата, структурата и валидационната схема на файла се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(5) Представителят по чл. 157а, ал. 2 подава справка-декларация по ал. 2 за всяко представлявано от него регистрирано лице по чл. 157а, ал. 3.
(6) Компетентната териториална дирекция предоставя на лицето по електронен път уникален входящ номер за всяка подадена справка-декларация по ал. 2.
(7) В справка-декларацията по ал. 2 се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на този режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период.
(8) Допуснати грешки (неотразени и/или неправилно отразени стойности) в подадена справка-декларация се поправят до три години от изтичането на срока за подаване на първоначалната справка-декларация, включително след прилагането на този режим.
(9) Корекции на допуснати грешки по ал. 8 се извършват в следваща справка-декларация по ал. 2, включително за издадени кредитни и/или дебитни известия за доставка, извършена през предходен период, като се посочват съответната държава членка по потребление, данъчният период и размерът на данъка, във връзка с който се налагат корекции. След този срок корекции в подадена справка-декларация се извършват съгласно законодателството на съответната държава членка по потребление. Когато страната е държава членка по потребление, корекциите се извършват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(10) Стойностите по ал. 7 и 9 се посочват в евро. За доставки в други валути се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв курс на този ден, се прилага публикуваният на следващия ден.
(11) Регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице е длъжно в срока по ал. 3 за подаване на справка-декларацията да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
(12) Когато регистрирано на основание чл. 157а, ал. 1 и 2 лице не е подало в срока по ал. 3 справка-декларацията или не е внесло данъка по ал. 11, или е внесло данък в по-малък размер, Националната агенция за приходите изпраща до лицето напомнително съобщение по електронен път на 10-ия ден след деня, в който е следвало да бъде подадена справка-декларацията, съответно да бъде внесен данъкът, и информира другите държави членки по електронен път, че е издадено напомняне. Последващите действия за определяне и събиране на данъка след изпращане на напомнителното съобщение от Националната агенция за приходите се извършват от компетентните данъчни органи на държавата членка по потребление.
(13) (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Независимо от издадените напомняния и предприетите действия по ал. 12 справка-декларацията се подава по реда на ал. 3 и 4.
(14) След предприемане на действия по реда на ал. 12 от компетентните данъчни органи на друга държава членка по потребление данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за тази държава членка, се внася по сметка на същата държава членка.
Данъчен кредит при прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза
Чл. 159б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Лице, регистрирано на основание чл. 154 или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки на услуги, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81.
(2) Когато регистрирано на основание чл. 154 лице или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза е регистрирано и на основание чл. 96, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки на услуги, за които лицето прилага режима.
(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, ако е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.
(4) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, ако не е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на възстановяване за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81.
(5) Лице, регистрирано на основание чл. 156, което не е установено на територията на Европейския съюз, и не е регистрирано на основание чл. 96, има право на възстановяване на данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Когато лице е регистрирано на основание чл. 156 и на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.
Данъчен кредит при прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 159в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което е установено на територията на Европейския съюз, ако е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.
(2) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което е установено на територията на Европейския съюз, ако не е регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1, има право на възстановяване за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.)
Електронен регистър
Чл. 159г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице е длъжно да води електронен регистър за доставките, за които прилага режима.
(2) Информацията в регистъра по ал. 1 се записва по начин, по който може да се предостави незабавно по електронен път и за всяка отделна доставка на стока и/или услуга в структуриран файлов формат при поискване от орган по приходите или от компетентните органи на държавите членки по потребление.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато от данъчно задължено лице или от представител, който действа от негово име и за негова сметка, е поискано да представи по електронен път електронния регистър, който води по ал. 1, и лицето не го е предоставило в срок 20 дни от датата на искането, орган по приходите напомня на данъчно задълженото лице или на представителя да предостави този регистър.
(4) Лицата по ал. 1 съхраняват информацията в електронните регистри по ал. 1 за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.
Корекции на справка-декларация за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза
Чл. 159д. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Допуснати грешки (неотразени и/или неправилно отразени стойности) в подадена справка-декларация за прилагане на специален режим от регистрирано на основание чл. 154 или 156 лице се поправят, като лицето извърши необходимите корекции в следваща справка-декларация.
(2) Издадено кредитно и/или дебитно известие за доставка, извършена през предходен период, се отразява по реда на ал. 1.
(3) Корекции по ал. 1 се извършват до три години от изтичането на срока за подаване на справка-декларацията за прилагане на съответния режим, включително след прекратяване на прилагането му. След този срок корекции в подадена справка-декларация се извършват съгласно законодателството на съответната държава членка по потребление.
Възстановяване на надвнесен данък по справка-декларация за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 159е. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Надвнесен данък по справка-декларация за прилагане на специален режим от регистрирано на основание чл. 154, 156 или чл. 157а лице се прихваща или възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако надвнесеният данък вече е преведен към други държави членки по потребление.
(2) Дължим данък по справка-декларация за прилагане на специален режим, който е внесен в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, но на основание чл. 159, ал. 14 или чл. 159а, ал. 14 се дължи в друга държава членка по потребление, се прихваща или възстановява на лицето по ал. 1 по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Надвнесен данък в резултат на корекция по чл. 159а, ал. 8 и 9 или чл. 159д се възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако не е преведен към други държави членки по потребление. Когато надвнесеният данък е преведен към други държави членки по потребление, същият се възстановява на лицето от съответната държава членка по потребление съобразно извършената корекция.
(4) Надвнесен данък по подадена в друга държава членка справка-декларация за прилагане на специалния режим от лице, регистрирано в тази държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, който е преведен от държавата членка или е внесен от лицето в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, се прихваща или възстановява на лицето по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Надвнесен данък от лице, което не е установено на територията на страната, регистрирано за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в друга държава членка или по чл. 154, 156 или 157а, се възстановява по банкова сметка. Когато сметката не е в българска банка или в клон на чуждестранна банка в Република България, всички банкови такси във връзка с възстановяването на данъка, както и с обмяната на валутата са за сметка на лицето.
Задължения при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната от лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
Чл. 159ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставка по тези режими, с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да декларира тези доставки, като ги посочи в справка-декларацията по реда на законодателството на държавата членка по идентификация. Подадена в държавата членка по идентификация справка-декларация се смята за справка-декларация, подадена по този закон.
(2) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставка по тези режими, с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да внесе дължимия по справка-декларацията по ал. 1 данък в определения по законодателството на държавата членка по идентификация срок. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила по сметка на държавата членка по идентификация, или, ако не е постъпила в тази сметка, на датата, на която е постъпила в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.
(3) Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, което извършва доставка по тези режими, с място на изпълнение на територията на страната, е задължено да предостави при поискване от орган по приходите водения електронен регистър съгласно законодателството на държавата членка по идентификация.
(4) След изпратено напомнително съобщение до лицето за изпълнение на задълженията му по ал. 1 и 2 от компетентните данъчни органи на държавата членка по идентификация, когато страната е държава членка по потребление, последващите действия за определяне и събиране на данъка се извършват от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След предприети действия от Националната агенция за приходите данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за страната като държава членка по потребление, се внася от лицето в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.
(5) Когато страната е държава членка по потребление, до изтичането на три години от законоустановения срок по законодателството на държавата членка по идентификация, неподадена в срок справка-декларация се подава, съответно се извършват корекции в подадена справка-декларация, в тази държава членка, а след този срок справка-декларацията се подава, съответно корекции се извършват в подадената справка-декларация, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(6) Когато лице, установено в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта по ДДС, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се представлява от представител, регистриран за прилагане на задълженията по режима в другата държава членка, представителят отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон, свързани с прилагането на режима.
Преминаване от режим извън Съюза към режим в Съюза и обратното
Чл. 159з. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.)
Специални регистри
Чл. 159и. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) За лицата, регистрирани в страната за прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и представител, регистриран в страната за прилагане на задълженията по режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Органът по приходите вписва в специалния регистър по ал. 1 за всяко от лицата по ал. 1 датата на регистрация за прилагане на съответния режим и датата на прекратяване на регистрацията за прилагане на режима.
Глава деветнадесета.
ИНВЕСТИЦИОННО ЗЛАТО
Доставки на инвестиционно злато
Чл. 160. (1) Освободени са доставките, свързани с инвестиционно злато, които за целите на този закон са:
- доставки на инвестиционно злато, включително: на инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; злато, което се търгува по сметки; заеми на злато и суапове, с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; доставки, засягащи инвестиционно злато с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато;
- услуги на агенти, които действат от името и за сметка на друг, във връзка със доставки на инвестиционно злато.
(2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 2 да бъдат облагаеми, когато доставката, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.
(3) Правото по ал. 2 може да се упражни, когато са налице едновременно следните условия:
- получател по доставките е регистрирано по този закон лице;
- в издадената за доставката фактура е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.
Инвестиционно злато
Чл. 160а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) За целите на този закон инвестиционно злато:
- е злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;
- са златни монети, включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, за които са налице едновременно следните условия:
а) чистотата им е равна на или е по-голяма от 900 хилядни;
б) изсечени са след 1800 г.;
в) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;
г) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто;
- са златни монети, които не са включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, но са включени в Списъка на златни монети, които отговарят на критериите, установени в член 344, параграф 1, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност (специална схема за инвестиционно злато), публикуван до 1 декември на годината в серия „С“ на „Официален вестник“ на Европейския съюз, валиден за календарната година, следваща годината на публикуване; за инвестиционно злато се считат и всички емисии на монети, включени в този списък за годината, за която се отнася списъкът;
- са златни монети, които не са включени в списъка по т. 3 или в заповедта по чл. 175, ал. 5, но за които с документ, издаден от управителя на Българската народна банка, е удостоверено, че са налице едновременно условията по т. 2 за инвестиционно злато.
(2) Българската народна банка издава документа по ал. 1, т. 4 на лицето, заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, след предоставяне на информация за тези монети.
(3) Редът и необходимите документи за включване на златни монети в заповедта по чл. 175, ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.
Начисляване на данъка от получателя
Чл. 161. (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя – регистрирано по този закон лице, при:
- доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече;
- доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по чл. 160, и във фактурата, издадена от доставчика, е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.
(2) Данъкът се начислява с издаване на протокол.
Право на данъчен кредит
Чл. 162. (1) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица имат право на данъчен кредит за:
- начисления от тях данък по реда на чл. 161;
- (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) получената доставка, вътреобщностното придобиване или вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което после е преработено от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато;
- получените услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит за доставките, вътреобщностното придобиване или вноса на територията на страната на стоки или услуги, свързани с производството или преработката на това злато.
Документиране
Чл. 163. (1) Доставките, свързани с инвестиционно злато, както и доставките на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се документират с издаване на фактура, която освен реквизитите по чл. 114 трябва да съдържа и:
- описание на златото, достатъчно за идентификацията му, най-малко като: форма, тегло, чистота и други;
- дата и адрес на физическата доставка на златото;
- име, адрес и единен граждански номер и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност на лицата, съставители на документа.
(2) Фактурите по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.
Глава деветнадесета „а“.
ДОСТАВКА НА СТОКИ И УСЛУГИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ПО КОИТО ДАНЪКЪТ Е ИЗИСКУЕМ ОТ ПОЛУЧАТЕЛЯ (НОВА – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
Данъчно събитие и изискуемост на данъка
Чл. 163а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон.
(2) Данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът за доставките по ал. 1 става изискуем по реда на чл. 25, ал. 6 и 7.
(4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Алинея 2 не се прилага за доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата и държавните и местните органи.
Начисляване на данъка от получателя
Чл. 163б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на:
- протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 – когато доставчикът е данъчно задължено лице.
- общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период – когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени; протоколът се издава на последния ден на съответния данъчен период.
(2) Протоколът по ал. 1, т. 2 задължително съдържа:
- номер и дата;
- наименование и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на лицето, което го издава;
- данъчен период;
- описание на стоките и услугите;
- обща сума на покупните цени на стоките и услугите по т. 4 за данъчния период;
- начислен данък за периода;
- (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) наименование и идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора.
Документиране на доставките
Чл. 163в. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, се документират с издаване на фактура, в която като основание за неначисляване на данък се посочва „чл. 163а, ал. 2“.
Ограничение на обхвата
Чл. 163г. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато за доставка на стоки или услуги по приложение № 2 са налице условията по чл. 7, 13, 15, 16 и 28.
Прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове
Чл. 163д. (Нов – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г. до 31.12.2026 г. (*), изм. относно срока на прилагане – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) (1) За доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове по приложение № 2, част трета, по които получатели са лица, които не са установени на територията на страната, се прилагат общите правила на закона.
(2) За доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове по приложение № 2, част трета с място на изпълнение на територията на страната, по които доставчици са лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се прилагат общите правила на закона.
Глава двадесета.
ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ
Специален ред за начисляване на данък при внос
Чл. 164. (1) Независимо от чл. 56, данъкът при внос на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166, и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.
(2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:
- (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) декларира в подадения митнически документ за внос, че ще ползва този режим;
- декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.
(3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.
(4) Вносителят начислява данъка по ал. 1 по реда на чл. 57, ал. 3.
(5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 69 и 73.
Съкратен 30-дневен срок за възстановяване на данък
Чл. 165. Регистрирано по този закон лице има право да възстанови данъка по чл. 88, ал. 3 в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато са налице условията по чл. 92, ал. 4.
Издаване на разрешение
Чл. 166. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Разрешение да прилага специалния ред за начисляване на данъка при внос и/или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок се издава на лице, което отговаря едновременно на следните условия:
- реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите;
- регистрирано е по този закон;
- няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;
- (изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) налице са условията за предоставяне на минимална помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.).
(2) Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите, когато са налице едновременно следните обстоятелства:
- срокът на изпълнение на проекта е до две години;
- (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) размерът на инвестициите е над 5 млн. лв. за период, не по-дълъг от две години;
- (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) създават се повече от 20 нови работни места;
- лицето има възможности за финансиране на проекта, както и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му, като:
а) договори за кредити и търговски заеми;
б) договори за финансов лизинг;
в) банкови и други гаранции;
г) писма за поемане на задължение за финансиране на проекта от собствениците на капитала;
д) собствени средства;
е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта.
(3) Разрешението се издава за срок до две години въз основа на писмено искане, към което се прилагат следните документи:
- проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнес план за икономическа стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;
- (изм. – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година; към анализа се прилагат и пълните годишни финансови отчети за анализираните периоди;
- документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4;
- (изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) списък на стоките, които лицето ще внася в изпълнение на инвестиционния проект; списъкът на внасяните стоки задължително съдържа информация за количеството, стойността, кода по КН и номера на договора за доставка на стоките;
- удостоверения за обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3;
- (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) декларация от лицето за размера на получени минимални помощи, за последните три данъчни години, включително текущата; в случаите на преобразуване на дружества и прехвърляне на предприятие лицето подава декларацията съгласно условията на чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis;
- (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) декларация от лицето/лицата за размера на получените минимални помощи за последните три данъчни години, включително текущата, когато отговарят на определението за „едно и също предприятие“ по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Получените минимални помощи по ал. 3, т. 6 и 7, независимо от тяхната форма и източник, за последните три данъчни години, включително текущата, не трябва да надхвърлят праг от левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото към датата на разрешението; за предприятията, които осъществяват автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от левовата равностойност на 100 000 евро, като в помощта не се включват разходи за придобиване на товарни автомобили за сухопътен транспорт; тези прагове се прилагат, независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз.
(5) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Минималната помощ за одобрения инвестиционен проект се натрупва:
- до праговете, определени в ал. 4 със:
а) друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, и
б) минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес, до прага, установен в посочения регламент, и
в) минимална помощ, предоставяна съгласно други регламенти за помощ de minimis, както и
- (изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) с друга държавна помощ, получена за същия инвестиционен проект, одобрена с решение на Европейската комисия или получила оценка по чл. 28, ал. 1 от Закона за държавните помощи до максимално допустимия интензитет.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Министърът на финансите издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането, ако са налице изискванията на ал. 1 и 2. Когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му се изисква уведомяване на Европейската комисия, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Европейската комисия, с което се разрешава предоставянето на помощта.
(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(9) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(10) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(11) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Лице, получило разрешение по ал. 6, е длъжно да подава в Министерството на финансите информация относно изпълнението на инвестиционния проект:
- за годината на издаване на разрешението и за следващата календарна година – в срок до 20-и януари на годината, следваща годината, за която се отнася информацията;
- за остатъка от периода на изпълнение на инвестиционния проект – в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на изтичане на срока на разрешението.
Отказ за издаване и отнемане на разрешението
Чл. 167. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Разрешение по чл. 166, ал. 6 не се издава, когато с получаване на минималната помощ по чл. 166 са надхвърлени праговете или максимално допустимия интензитет за одобрената държавна помощ.
(2) В разрешението по чл. 166, ал. 6 задължително се посочва размерът на минималната помощ за одобрения инвестиционен проект.
(3) Издаването или отказът за издаване на разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(4) В срок 6 месеца след издаване на разрешението по чл. 166, ал. 6 се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадено разрешение не се допускат.
(5) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Издаденото разрешение се отнема в следните случаи:
- когато лицето престане да отговаря на условията по чл. 166, ал. 1;
- при изтичането на срока по чл. 166, ал. 3.
(7) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице условията по чл. 166, уведомява незабавно за това министъра на финансите.
(8) Разрешението се отнема със заповед на министъра на финансите, която може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Министърът на финансите предоставя на митническата администрация информация за издадените и отменените разрешения, както и списъците по чл. 166, ал. 3, т. 4.
Глава двадесета „а“.
ОТЛОЖЕНО НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА ПРИ ВНОС (НОВА – ДВ, БР. 98 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2019 Г.)
Условия за отложено начисляване на данък при внос
Чл. 167а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г.) Отложено начисляване на данък при внос може да се прилага от лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
- извършва внос на стоки, посочени в приложение № 3;
- всяка стока, декларирана в митническия документ за внос, е с митническа стойност, равна на или по-голяма от 50 000 лв.;
- регистрирано е на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса;
- няма изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.
Ред за отложено начисляване на данък при внос
Чл. 167б. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г.) (1) Вносителят декларира в подадения митнически документ за внос, че ще прилага отложено начисляване на данък при внос.
(2) Когато вносителят отговаря на условията по чл. 167а, митническите органи вдигат стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.
(3) За начисления данък по чл. 57 вносителят има право на данъчен кредит при условията на глава седма.
Глава двадесет и първа.
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НОВИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Специални разпоредби за вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване на ново превозно средство
Чл. 168. (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Всяко нерегистрирано по този закон лице и всяко регистрирано по чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99 лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 или извърши инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2, е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване или извършената инцидентна доставка в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването или доставката е станал изискуем по чл. 63 или 51.
(2) Декларирането се извършва с подаването на декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Декларацията по ал. 2 се подава по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) Данъкът, дължим за вътреобщностното придобиване, се внася по реда и в сроковете на чл. 91.
(5) В случаите на извършване на вътреобщностна доставка по ал. 1 за лицето възниква право на възстановяване на платения данък за придобитото превозно средство, ако са налице следните условия:
- лицето:
а) притежава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 – когато превозното средство е закупено на територията на страната, или
б) (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) притежава митнически документ за внос – в случаите на внос, или
в) лицето е подало декларация по ал. 2 за вътреобщностното придобиване – в случаите на вътреобщностно придобиване по ал. 1;
- (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) данъкът за вътреобщностното придобиване или вноса е внесен в държавния бюджет по реда и в сроковете на чл. 90 и 91.
(6) Правото на възстановяване на данъка по ал. 5 се упражнява, като размерът на данъка за възстановяване се посочва в декларацията по ал. 2.
(7) Размерът на данъка, който подлежи на възстановяване по ал. 5, не може да бъде по-голям от размера на данъка, който би бил изискуем от лицето, ако доставката не беше облагаема с нулева ставка.
(8) При извършване на инцидентна доставка по ал. 1 от физическо лице, което не е едноличен търговец, лицето издава документ, който съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 – 15.
Глава двадесет и първа „а“.
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ (НОВА – ДВ, БР. 107 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г.)
Доставки от или до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
Чл. 168а. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия е трета страна от 1 януари 2021 г.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Северна Ирландия се смята за територия на държава членка за целите на този закон, когато:
- доставчикът на стоките е данъчно задължено лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, или получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, и
- доставката е:
а) вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки;
б) вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на нови превозни средства;
в) доставки на стоки, които се монтират или инсталират;
г) доставки на стоки по глава осемнадесета, или
д) доставки на стоки под режим складиране на стоки до поискване.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) За целите на този закон Северна Ирландия се смята за територия на държава членка и когато данъчно задължено лице с идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса „XI“, е посредник в тристранна операция.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Лицата по ал. 2, т. 1 и ал. 3, които са установени на територията на Северна Ирландия и не са установени на територията на страната, имат право на възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за закупени от тях стоки на територията на страната по реда на чл. 81, ал. 2.
Част девета.
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
Глава двадесет и втора.
ИНФОРМАЦИЯ
Публична информация
Чл. 169. (1) Публична е информацията за регистрацията по този закон, която включва:
- (изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) наименование, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 и адрес за кореспонденция на лицето;
- дата на регистрация и прекратяване на регистрацията;
- дата на публикуване на обстоятелствата по т. 1 и 2;
- (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) основание за регистрация по закона при регистрация на основание чл. 96, 97, 97а, 99, чл. 100, ал. 1 и 2, чл. 151а и чл. 156, ал. 1 и 16
(2) Информацията по ал. 1 е достъпна и се публикува в интернет страницата на приходната администрация.
(3) Информацията по ал. 1 може да се предоставя от приходната администрация и при писмено искане от лице.
(4) Обстоятелствата по ал. 1 се смятат за известни на трети добросъвестни лица от датата на публикуване на информацията по ал. 1, т. 3.
Обмен на информация (Загл. изм. – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)
Чл. 170. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г.) Митническата администрация предоставя на приходната администрация информация по електронен път за приетите митнически документи за внос и получените плащания на данъка при внос в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец, както и информация за лицата, които са декларирали, че ще прилагат отложено начисляване на данък при внос.
(2) Информацията се подава при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.
(3) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Националната агенция за приходите при поискване предоставя на Българската агенция по безопасност на храните информация за наличието на публични задължения на лице, оператор на хранителна банка.
(4) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) Националната агенция за приходите незабавно уведомява Българската агенция по безопасност на храните за наличие на обстоятелства по чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за храните.
Обмен на информация с данъчните администрации на други държави членки
Чл. 171. (1) Приходната администрация може свободно да обменя информация, свързана с облагането с данък върху добавената стойност, с данъчните администрации на други държави членки, при условие че тази информация ще се използва само за определянето на данъчни задължения на лица и/или в хода на обжалване размера на тези данъчни задължения.
(2) Информацията, получена по реда на ал. 1 от други държави членки, може да се използва като доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни и съдебни процедури.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато информацията се обменя по електронен път.
Глава двадесет и трета.
ПРИЛАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК НА ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА
Освободен внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави
Чл. 172. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, за които по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, е предвидено освобождаване на вноса от данъци с ефект, еквивалентен на косвен данък, при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз по чл. 396 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, въведени на територията на страната от командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор или от въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната и/или на територията на друга държава.
(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, въведени на територията на страната от въоръжените сили на други държави – членки на Европейския съюз, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в отбранителни дейности на територията на страната и/или на територията на друга държава, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на общата политика за сигурност и отбрана, определена в дял V, глава 2, раздел 2 от Договора за Европейския съюз, наричана по-нататък „ОПСО“.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Редът за прилагането на ал. 1, 2 и 3 се определя с правилника за прилагане на закона.
Освободени доставки по силата на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз
Чл. 173. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) За доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка, при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз по чл. 396 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
(2) За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за основанието за освобождаването. Към искането се прилагат документите, доказващи основанието за прилагане на освобождаването, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 не се прилагат по отношение на стоките или услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.)
(5) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз.
(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато са изпълнени едновременно следните условия:
- получатели са:
а) командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор;
б) (изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяването на техните трапезарии или столови, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната и/или на територията на друга държава;
в) дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал;
г) (изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) международни организации, признати от държавните органи на приемащата държава, или членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
д) (нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) въоръжени сили на други държави – членки на Европейския съюз, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяването на техните трапезарии или столови, когато силите участват в отбранителни дейности на територията на страната и/или на територията на друга държава, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на ОПСО;
- (изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Република България не е държава на установяване на лицата по т. 1.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по ал. 6, се определят с правилника за прилагане на закона.
(8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.01.2021 г.) За облагаеми доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато получатели са Европейската комисия или агенция или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз, когато Европейската комисия или такава агенция или орган закупуват тези стоки или услуги при изпълнението на задачите, възложени им от правото на Европейския съюз в отговор на пандемията от COVID-19.
(9) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.01.2021 г.) Не се прилага нулевата ставка на данъка по ал. 8, когато получените стоки и услуги от Европейската комисия или съответната агенция или орган се използват незабавно или на по-късна дата за последващи доставки срещу възнаграждение.
(10) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато условията за прилагане на нулева ставка, предвидени в ал. 8, престанат да се прилагат, Европейската комисия или съответната агенция или орган, получила доставка, за която е приложена нулева ставка, информира страната и доставката на тези стоки или услуги подлежи на облагане с данък при условията, приложими към този момент.
(11) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки или услуги до друга държава членка, предназначени за въоръжените сили на държава, която е страна на Северноатлантическия договор, различна от държавата членка по местоназначение, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор.
(12) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки или услуги до друга държава членка, предназначени за въоръжените сили на държава членка, различна от самата държава членка на местоназначение, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяване на техните трапезарии или столови, когато силите участват в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на ОПСО.
(13) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) За възмездно вътреобщностно придобиване на стоки се смята употребата на стоки от въоръжените сили на Република България, когато участват в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Европейския съюз в рамките на ОПСО, за нуждите на тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, които стоки са закупени в друга държава членка и за които не са приложени общите правила за облагане в тази друга държава членка, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в чл. 172, ал. 3.
(14) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) За възмездно вътреобщностно придобиване на стоки се смята употребата на стоки от въоръжените сили на Република България, която е страна по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор, които стоки са закупени в друга държава членка и за които не са приложени общите правила за облагане в тази друга държава членка, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в чл. 172, ал. 2.
(15) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки, чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на:
- член 172, ал. 2, или
- (В сила от 01.07.2022 г.) член 172, ал. 3.
Възстановяване на данък на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал
Чл. 174. (1) Възстановява се начисленият данък по доставки, по които получатели са:
- дипломатически представителства;
- консулства;
- представителства на международни организации;
- членовете на персонала на получателите по т. 1, 2 и 3.
(2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите.
Удостоверяване на обстоятелства (Загл. изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
Чл. 174а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.
Глава двадесет и четвърта.
ПРАВОМОЩИЯ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ
Правомощия на министъра на финансите
Чл. 175. (1) Министърът на финансите издава правилник за прилагането на този закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Министърът на финансите издава наредбите по чл. 81, ал. 2, чл. 118, ал. 4 и чл. 174, ал. 2.
(3) Министърът на финансите определя при необходимост със заповед:
- специален ред за документиране и отчитане на някои видове доставки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения;
- информацията, събирана по този закон, която е публична;
- информацията, събрана по този закон, която може да бъде предоставяна на данъчните администрации на други държави.
- (отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
- (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(4) Заповедите по ал. 3 се обнародват в „Държавен вестник“.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Министърът на финансите съвместно с управителя на Българската народна банка определя със заповед списъка на златните монети, които се търгуват на територията на Република България и представляват инвестиционно злато. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Българската народна банка.
Глава двадесет и пета.
ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО ПРИХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ИЗМАМИ
Отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения
Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
- не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
- промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
- системно не изпълнява задълженията си по този закон;
- (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
- (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.
- (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.
Регистрация при обезпечение
Чл. 176а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
Изискване и размер на обезпечението
Чл. 176б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
Обезпечение при доставки на течни горива
Чл. 176в. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2016 г.) (1) Всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период:
- извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
- (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
- (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Обезпечението по ал. 1 е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период. При последващи доставки с място на изпълнение на територията на страната на течни горива, които са били предмет на вътреобщностно придобиване или са били обезпечени при освобождаването им за потребление, не се предоставя обезпечение от лицето, осъществило вътреобщностното придобиване или получило течните горива, освободени за потребление.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато лице по ал. 1 не е извършвало облагаеми доставки или вътреобщностни придобивания или не е получавало освободени за потребление течни горива по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове с обща стойност на доставките, придобиванията или освобождаванията над 25 000 лв. за предходния данъчен период, размерът на обезпечението се определя по реда на ал. 2 върху прогнозната средномесечна данъчна основа на облагаемите доставки или придобиванията на течни горива или стойността на освободените за потребление течни горива, изчислена на базата на 12 месеца.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в тридневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече обезпечение по ал. 1 и е в размер, не по-малък от:
- двадесет на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, размерът на което е определен по реда на ал. 2, или
- десет на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, определено по реда на ал. 16.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Обезпечението по ал. 1 се предоставя в тридневен срок преди датата на:
- възникване на данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или
- възникване на данъчното събитие при вътреобщностното придобиване, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или
- освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с чиято стойност се надвишават 25 000 лв.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато са налице условията по ал. 1, лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение. Размерът на новото обезпечение се определя по реда на ал. 2 и ал. 16.
(7) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обезпечението се освобождава и лицето се заличава от регистъра по ал. 10 преди изтичането на едногодишния срок, когато регистрацията на лицето по този закон е прекратена, когато лицето няма да извършва сделки по ал. 1 и няма неуредени задължения за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(8) Лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, както и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.
(9) Компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията по този закон и да заличи от регистъра по ал. 10 лице, което не е предоставило обезпечение или не е предоставило обезпечение в пълен размер или в определения срок.
(10) За лицата по ал. 1 Националната агенция за приходите създава и поддържа електронен публичен регистър, част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в който се вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действие на обезпечението, датата на вписване и датата на заличаване.
(11) Компетентен орган по приходите вписва лицето в регистъра по ал. 10 в 7-дневен срок от предоставяне на обезпечението. При освобождаване на обезпечението компетентен орган по приходите заличава лицето от регистъра в деня на освобождаването, като уведомява лицето.
(12) Редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по този член се определя с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
(13) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.
(14) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лице, различно от лицата по ал. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в регистъра по ал. 15.
(15) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За лицата по ал. 14 Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен регистър част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Редът за вписване и съдържанието на регистъра се определят с правилника за прилагане на закона.
(16) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Данъчно задължено лице, предоставило обезпечение по ал. 1 в продължение на три последователни години, по отношение на което няма влязло в сила наказателно постановление за нарушения по този закон през посочения период и няма непогасени публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, към датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 6, има право да определи размера на предоставяното по ал. 2, изречение първо обезпечение на 10 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за предходния данъчен период.
Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби
Чл. 177. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
(2) Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:
- дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
- облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.
(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.
(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.
(7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на предходните доставчици.
Глава двадесет и шеста.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 178. Данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 179. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предишен текст на чл. 179, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, или декларацията по чл. 125, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Алинея 1 се прилага и за лице, което не е установено на територията на страната и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза, режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или представител, регистриран за прилагане на задълженията по съответния режим да представлява такова лице, или регистрирано лице по чл. 154, 156 или 157а, което е длъжно, но не подаде справка-декларация за прилагане на специален режим за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната, или не я подаде в предвидения срок.
(3) (Нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Алинея 1 се прилага и за лице по чл. 57б, което не подаде месечна декларация по чл. 57в, ал. 5 или не я подаде в предвидения срок, или не предостави регистъра по чл. 57в, ал. 8.
Чл. 180. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
Чл. 180а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
(3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв.
(4) В случаите по ал. 1, когато лицето е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв.
(5) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е 20 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., а в случаите по ал. 4 – от 200 до 600 лв.
Чл. 180б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) (1) Лице, което не е установено на територията на страната и е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, или представител, регистриран за прилагане на задълженията по съответния режим в друга държава членка да представлява такова лице, или регистрирано лице по чл. 154, 156 или 157а, което не начисли данък върху добавената стойност за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната в данъчния период, в който данъкът за доставката става изискуем, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по-малко от 250 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.
Чл. 180в. (Нов – ДВ, бр. 60 от 2016 г.) (1) Лице, което, като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или не предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение.
(2) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1 е в двоен размер на дължимото обезпечение.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) При нарушение по ал. 1, когато лицето е предоставило обезпечение в 7-дневен срок, следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено обезпечение, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от дължимото обезпечение.
Чл. 181. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на технически носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.
Чл. 181а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Лице, което е длъжно да води и не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 14а, ал. 10, чл. 159г, ал. 1, отчетността по чл. 14а, ал. 11 или електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.
Чл. 181б. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Лице, което, като е длъжно, не води електронен регистър по чл. 123, ал. 5 и 6 или не води електронния регистър съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181в. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Лице, което, като е длъжно, не отрази в дневника за продажби информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5, съответно в дневника за покупки информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в съответния регистър, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 100 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 200 до 2000 лв.
Чл. 181г. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Лице, което, като е длъжно, не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 123, ал. 5 и 6, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181д. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) (1) Лице, което, като е длъжно, не води отчетност по чл. 123, ал. 7 или не води отчетността съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 181е. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Лице, което, като е длъжно, не води електронен регистър по чл. 123а, ал. 1 и/или 2 или не предостави информация от електронния регистър по чл. 123а, ал. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.
Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 250 лв.
Чл. 183. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 5000 лв.
Чл. 184. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Лице, което не подаде декларацията по чл. 168, ал. 2 или не я подаде в срок, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1 е в размер от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 185. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 400 до 2000 лв., а на имуществената санкция – от 2000 до 8000 лв.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 1200 до 4000 лв., а на имуществената санкция – от 12 000 до 40 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) На лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа по чл. 118, ал. 1 до напускането на обекта, се налага глоба в размер 10 лв., която се събира на място с квитанция.
Чл. 185а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) (1) На производител/разпространител на софтуер, който декларира неверни данни в декларацията по чл. 118, ал. 14, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 185б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) На лице по чл. 118, ал. 18, което е избрало да използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, включен в списъка по чл. 118, ал. 16, но което за управление на продажбите в този обект използва друг софтуер/модул от софтуер, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 186. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:
- (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) не:
а) (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) издаде съответен документ за продажба по чл. 118;
б) (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
в) (отм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
г) (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите;
д) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.)
- използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология;
- (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.)
- (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) използва електронни системи с фискална памет, които:
а) не са от одобрен тип;
б) са модифицирани чрез прибавяне или премахване на отделни компоненти, без предварително да е уведомена Националната агенция за приходите;
в) имат нарушени или липсващи пломби;
г) позволяват режим на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 ред;
- (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) е избрало да управлява продажбите в търговски обект чрез софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16, но за управление на продажбите използва в този търговски обект софтуер/модул от софтуер, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 фискалното устройство се отнема от органа по приходите в полза на държавата и се унищожава, а правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност се отнема.
(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 186а. (Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Независимо от предвидената глоба или имуществена санкция, принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16.
Чл. 187. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация.
(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2.
(3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.
Чл. 188. (1) (Предишен текст на чл. 188, изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Определението на съда не подлежи на обжалване.
Чл. 189. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лице – платец на данъка по чл. 91, ал. 1 и 2, което не внесе в срок изискуемия данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е в размер на невнесения данък, но не по-малко от 4000 лв.
Чл. 190. (1) Орган по приходите, който в предвидения срок не възстанови данък, когато условията по този закон за възстановяването му са налице, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.
Чл. 191. (1) Митнически орган, който, като е задължен, не начисли данък по този закон или начисли данък в по-малък размер, или освободи стоки от митнически контрол без заплащане на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.
Чл. 191а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Лице, което извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 2000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 2000 до 5000 лв. Същото наказание се налага на лице, което наруши целостта на пломбите на електронна система с фискална памет не по установения за това ред.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 4000 лв., а на имуществената санкция – от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 192. (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) При установяване на нарушения по чл. 185, извършени от производители, вносители или лица, извършващи сервизно обслужване на фискални устройства, председателят на Българския институт по метрология или оправомощено от него лице:
- издава задължителни предписания във връзка с правомощията си;
- отменя одобряването на типа на фискални устройства или одобряването на интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
- (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) отнема разрешението на лицето, извършващо сервизно обслужване.
Чл. 192а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) (1) Лице, което, като е длъжно, не декларира или невярно декларира данни по чл. 123, ал. 10, или не ги декларира в предвидените срокове, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 193. (1) Установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Допълнителни разпоредби
- 1. За целите на този закон:
- (изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Територия на страната“ е географската територия на Република България, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
- (изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Територия на държава членка“ е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, посочена за всяка държава членка в чл. 299 от този договор, като:
а) в тази територия не се включват:
аа) за Федерална република Германия: Остров Хелиголанд и територията на Бюсинген;
бб) за Кралство Испания: Цеута, Мелила и Канарските острови;
вв) за Република Италия: Ливиньо, Кампионе диталия и италианските води на езеро Лугано;
гг) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за Република Франция: френските територии, посочени в член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
дд) за Република Гърция: планината Атон;
ее) за Република Финландия: Оландските острови;
жж) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
б) доставките, възникващи във или предназначени за:
аа) Княжество Монако – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Френската република;
бб) (отм. – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)
вв) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Суверенните бази на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в Акротири и Декелия – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи в или предназначени за Кипър.
- (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Европейския съюз“ и „територия на Европейския съюз“ е територията на държавите членки.
- „Трета територия“ или „трета страна“ е всяка територия, различна от територията на държавите членки.
- (изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Нови сгради“ са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или
в) които отговарят на следните условия:
аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и
бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
- (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.
- „Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“ са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
б) е установена такса с нормативен акт.
- „Безвъзмездна“ е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
- „Стоки с незначителна стойност“ и „услуги с незначителна стойност“ са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.
9а. (нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) „Хранителна стока с незначителна стойност“ по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 4 е стока, включена в списъка по чл. 96, ал. 2 от Закона за храните и е безвъзмездно предоставена в сроковете, определени по чл. 96, ал. 3 от същия закон.
9б. (нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) „Оператор на хранителна банка“ е лице, получило разрешение по реда на глава четвърта от Закона за храните.
- „Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
- (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) „Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката. За целите на прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, изречение второ не се прилага.
- (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Лице, установено на територията на Европейския съюз“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз или има постоянен обект на територията на Европейския съюз.
- (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио-, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи и услугите, изброени в чл. 6а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 284/1 от 26 октомври 2013 г.).
- (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) „Услуги, извършени по електронен път“ са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
14а. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) „Услуги за радио- и телевизионно излъчване“ са услугите, изброени в чл. 6б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги.
- (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а) покриване на загуби;
б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
- „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
- „Нови превозни средства“ са:
а) плавателни съдове с дължина над 7,5 м (с изключение на тези, предназначени за превоз на пътници или товари, за навигация, за търговски, промишлени или риболовни дейности, за спасителни и помощни операции), за които е налице едно от следните условия:
аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или
бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са плавали повече от 100 часа;
б) въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло над 1550 кг, предназначени за превоз на пътници или товари (с изключение на тези, предназначени за авиационни оператори, които поддържат международни линии), за които е налице едно от следните условия:
аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или
бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са били в полет повече от 40 часа;
в) моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:
аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или
бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.
- (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
18а. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Основна дейност“ по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.
- (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Стоки втора употреба“ са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:
а) произведенията на изкуството;
б) предметите за колекции;
в) антикварните предмети;
г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.
- „Произведения на изкуството“ са:
а) картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;
б) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес;
в) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на 8 копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници;
г) гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на 8 копия;
д) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;
е) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на 8 копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;
ж) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.
- „Предмети за колекции“ са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката.
- „Антикварни предмети“ са предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години.
- „Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.
- (отм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
- „Стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
- „Транспортна обработка на стоки“ са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта.
- (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Търговец на природен газ, електрическа енергия или топлинна или хладилна енергия“ е данъчно задължено лице, чиято икономическа дейност е свързана с покупка на природен газ, електрическа енергия или топлинна или хладилна енергия и последваща продажба на тези стоки и чието собствено потребление на тези продукти е незначително.
- (изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Обработка на плавателен съд“ са всички операции по приемането, престоя и заминаването на плавателен съд, извършени в пристанище на територията на страната.
- „Обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс“ е наземното обслужване по смисъла на § 3, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, извършено на въздухоплавателно средство, с изключение на услугите, за които се дължи държавна такса по Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България (обн., ДВ, бр. 2 от 1999 г.; изм., бр. 15 от 2000 г., бр. 9 и 62 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 32 и 71 от 2004 г., бр. 15 и 96 от 2005 г., бр. 22 от 2006 г.).
- „Обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс“ са следните операции: маневра за придвижване на вагоните до и от товаро-разтоварните места; престой на вагона при натоварване и разтоварване; мерене на празни вагони на вагонен кантар преди натоварване; мерене на натоварени вагони на вагонен кантар; дезинфекция, дезинсекция и дератизация на вагони за натоварване с товари, когато това изискване е съгласно БДС; поддържане на температурен режим по време на натоварването и превоза на товарите, които изискват такъв режим; извършване на митнически и други административни формалности, свързани с превоза на стоки от внос и за износ; подаване и изтегляне, включително подреждане на вагоните от и за фериботен кораб; смяна на талиги на вагони с различно междурелсие.
- „Ремонт“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.
- (доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Подобрение“ е:
а) за сгради, които са или биха били дълготрайни активи – всяко надстрояване, допълващо застрояване, реконструкция, основно обновяване или преустройство, в резултат на което е налице „нова сграда“ по т. 5, буква „в“, подточка „аа“;
б) за стоки, включително недвижими имоти, различни от сгради, и услуги, които са или биха били дълготрайни активи – дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.
- „Заместващи парите платежни средства“ са:
а) разписките за покупки;
б) талоните или купоните за покупки;
в) жетоните.
- „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
- „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
- (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) „Свободна зона“, „временно складирани стоки“, „митнически режим“, „несъюзни стоки“ са понятията по смисъла на митническото законодателство.
- (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Туроператор“, „туристически агент“, „основни туристически услуги“ са тези по смисъла на Закона за туризма, независимо дали туроператорът и туристическият агент са регистрирани по реда на Закона за туризма.
37а. (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Пътуващо лице“ е всяко лице – получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел последваща продажба.
- (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) „Вносител“ е лицето – длъжник за заплащане на вносните мита, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.
- (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Акцизни стоки“ са стоките по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за акцизите и данъчните складове с изключение на природния газ, доставян чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез всяка друга мрежа, свързана с такава система и електрическата енергия.
- (изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) „Фискално устройство“ е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет. Фискални устройства са:
а) електронните касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);
б) фискалните принтери (ФПр);
в) електронните системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход;
г) фискалните устройства, вградени в автомати на самообслужване (ФУВАС).
- „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
- „Системни нарушения“ са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение.
- „Работа по стоки“ е обработка, преработка или поправка на стоки.
- „VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System – информационна система за обмяна на информация по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки.
- (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) „Настаняване“ са основни туристически услуги по смисъла на т. 69 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма с изключение на доставка на обща туристическа услуга.
- (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Добив на отпадъци“ е всяка дейност, в резултат от която се образуват отпадъци.
- (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Обработка на отпадъци“ е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химическия им състав.
- (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Преработка на отпадъци“ е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.
- (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Превозните средства по чл. 23“ са моторни или немоторни, както и другото оборудване и устройства, проектирани да транспортират стоки или хора от едно място на друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които обикновено са проектирани и са годни да бъдат използвани за транспортиране на стоки или хора. Превозни средства са и:
а) ремаркета, полуремаркета и железопътните вагони;
б) моторни и немоторни наземни превозни средства, като мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела, каравани, с изключение на каравани, които са неподвижно застопорени за земята;
в) самоходни и несамоходни плавателни съдове;
г) моторни и безмоторни въздухоплавателни средства;
д) превозни средства, проектирани за транспортиране на болни или ранени лица;
е) земеделски трактори и друга самоходна земеделска и горска техника;
ж) военни превозни средства, които не са бойни, и превозни средства за целите на разузнаването или гражданската отбрана;
з) механично и електронно придвижвани инвалидни колички.
Контейнерите не са превозно средство по смисъла на чл. 23.
- (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
- (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Мажоритарен съдружник или акционер“ е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете, съответно от акциите на дружеството.
- (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Неуредени задължения“ са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения.
- (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Активно имплантируемо медицинско изделие“ е изделие по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия.
- (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Внос с нетърговски характер“ е вносът, който отговаря на следните условия:
а) не се извършва редовно;
б) състои се изключително от стоки за лична или семейна употреба от пътниците или от стоки, предназначени за подаръци;
в) видът или количеството на стоките не са такива, че да предполагат внос с търговска цел.
- (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Личен багаж“ е целият багаж, който пътникът е в състояние да представи на митническите власти при пристигането си, както и багажът, който представя по-късно на същите власти, ако разполага с доказателство, че при отпътуването му този багаж е бил регистриран като придружаван багаж към компанията, отговорна за превозването на пътника. Гориво, различно от посоченото в чл. 58, ал. 8, не се смята за личен багаж.
- (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Въздушни пътници“ и „морски пътници“ са пътниците, пътуващи по въздух или по море, но не с частен развлекателен полет или частно развлекателно плаване.
- (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Частен развлекателен полет“ и „частно развлекателно плаване“ е използването съответно на въздухоплавателно средство или плавателен съд от неговия собственик или от физическото или юридическото лице, което го ползва под наем или по друг начин за нетърговски цели и по-специално за цели, различни от превоз на пътници или на стоки, или предоставяне на услуги срещу заплащане, или за нуждите на държавни органи.
- (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Електронен обмен на данни“ („electronic data interchange“ или съкратено „EDI“) е електронен трансфер на данни от компютър към компютър на търговски и административни данни чрез използване на утвърден стандарт за структуриране на съобщение за електронен обмен на данни, по смисъла на член 2 от Препоръка 1994/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни.
- (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Съобщение за електронен обмен на данни“ (EDI съобщение) е съобщение, чиито съставни части са структурирани по утвърден стандарт, достъпен за прочит от компютър и даващ възможност за автоматично и недвусмислено обработване.
- (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Потвърждаване на получаването на съобщението за електронен обмен на данни“ е процедура, чрез която при приемане на съобщение за електронен обмен на данни се проверяват синтаксисът и семантиката му и получателят изпраща насрещно потвърждение.
- (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2020 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно срока на прилагане на промените от ДВ, бр. 104 от 2020 г. (*) – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) „Ресторантьорски и кетъринг услуги“ са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.
- (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от 01.07.2020 г., отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.12.2020 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно срока на прилагане на промените от ДВ, бр. 104 от 2020 г. (*) – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)
- (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) „Трета страна, с която Европейският съюз има правни инструменти за взаимопомощ“ е трета страна, с която Съюзът е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010.
- (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) „Управление на въздушното движение“ и „аеронавигационно обслужване“ са услуги по смисъла на § 3, т. 44 и 48 от допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от доставчици на аеронавигационно обслужване при:
а) прелитане на обслужваното въздушно пространство;
б) провеждане на полети в зоните и районите на летищата.
- (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Автентичност на произхода“ означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката.
- (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) „Цялост на съдържанието“ означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено. Форматът на електронна фактура и електронно известие към фактура може да бъде променян.
- (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ е система за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на касови бележки (системни бонове), осигуряваща автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в обекта до счетоводното отчитане на реализацията ѝ.
- (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
- (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) „Краен потребител“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител.
- (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) „Краен разпространител“ е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.
- (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. до 31.12.2026 г. (*), изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно срока на прилагане – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) „Код по КН“ са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.
- (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.
- (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Битови отпадъци“ са „отпадъци от домакинствата“ и „подобни на отпадъците от домакинствата“. „Отпадъци от домакинствата“ са отпадъците, образувани от домакинствата. „Подобни отпадъци“ са отпадъците, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.
- (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Производствени отпадъци“ са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.
- (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Строителни отпадъци“ са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.
- (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Опасни отпадъци“ са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
- (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Отпадъци от черни и цветни метали“ са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.
- (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер“ са отпадъци от черни и цветни метали, получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.
- (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
- (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
- (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.)
- (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) „Недвижими имоти“ са изброените в чл. 13б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги.
- (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) „Дълготрайни активи“ са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице:
а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“, и
б) (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.
- (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) „Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
- (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) „Производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е лице, установено на територията на Европейския съюз, което произвежда софтуер за управление на продажби в търговски обект и го разпространява на територията на страната.
- (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г.) „Разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е лице, установено на територията на Европейския съюз, което разпространява на територията на страната софтуер за управление на продажби в търговски обект.
- (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) „Електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
- (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „Ваучер“ е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент.
- (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „Ваучер за конкретна цел“ е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера.
- (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „Многоцелеви ваучер“ е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел.
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Регистър по чл. 123, ал. 5“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 54а, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912.
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Регистър по чл. 123, ал. 6“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 54а, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912.
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Лица, действащи съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Надстрояване“, „допълващо застрояване“, „реконструкция“, „основно обновяване“, „преустройство“ са понятия по смисъла на Закона за устройство на територията.
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Елементи на техническата инфраструктура“ са тези по смисъла на чл. 64 от Закона за устройство на територията.
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) „Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Битови нужди“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 7 е потреблението на втечнен нефтен газ (LPG) или природен газ от физическо лице за домакинството му.
- (нова – ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от 01.07.2020 г. до 30.06.2022 г., отм. – ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 01.08.2020 г. до до 30.06.2022 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно срока на прилагане (*) – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)
- (нова – ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от 01.07.2020 г. до 30.06.2022 г., отм. – ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 01.08.2020 г. до до 30.06.2022 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно срока на прилагане (*) – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)
- (нова – ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., отм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)
- (нова – ДВ, бр. 71 от 2020 г., в сила от 01.08.2020 г. до 31.12.2022 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., отм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)
- (нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) „Регистър по чл. 159г, ал. 1“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
- (нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) „Отчетността по чл. 14а, ал. 12“ съдържа информацията от чл. 54в, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
- (нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2024 г.) За целите на чл. 123а:
а) (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) „доставчик на платежни услуги“ е този по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
б) „държава членка по произход“ е тази по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
в) „плащане“ е това по смисъла на § 1, т. 20 и 31 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
г) „платежна сметка“ е тази по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
д) (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) „платежна услуга“ е тази по смисъла на чл. 4, т. 3 – 6 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
е) „платец“ е този по смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
ж) „получател“ е този по смисъла на § 1, т. 39 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
з) „приемаща държава членка“ е тази по смисъла на § 1, т. 47 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
и) „трансгранично плащане“ е плащане, когато местонахождението на платеца e в една държава членка, а местонахождението на получателя е в друга държава членка, в трета страна или на трета територия;
к) „IBAN“ е IBAN съгласно определението по чл. 2, т. 15 от Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 260/2012“;
л) „BIC“ е BIC съгласно определението по чл. 2, т. 16 от Регламент (ЕС) № 260/2012.
- 1а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Този закон въвежда разпоредбите на:
- Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 44 /11 от 20 февруари 2008 г.).
- Директива 2008/117/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки (OB, L 14 /7 от 20 януари 2009 г.).
- (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г. за изменение на различни разпоредби от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 10/14 от 15 януари 2010 г.).
- (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Директива 2009/69/ЕО на Съвета от 25 юни 2009 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на избягване на данъци при внос (ОВ, L 175/12 от 4 юли 2009 г.).
- (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ, L 292/5 от 10 ноември 2009 г.).
- (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране (ОВ, L 189/1 от 22 юли 2010 г.).
- (нова – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами (ОВ, L 201/4 от 26 юли 2013 г.).
- (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Директива 2013/61/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на френските най-отдалечени региони, и по-специално Майот (OB, L 353/5 от 28 декември 2013 г.).
- (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Директива (ЕС) 2016/856 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на задължението за прилагане на минималната стандартна данъчна ставка (ОВ, L 142/12 от 31 май 2016 г.).
- (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери (ОВ, L 177/9 от 1 юли 2016 г.).
- (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29 декември 2017 г.).
- (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Директива (ЕС) 2018/912 на Съвета от 22 юни 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за спазване на минимален размер на стандартната данъчна ставка (ОВ, L 162/1 от 27 юни 2018 г.).
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Директива (ЕС) 2018/2057 на Съвета от 20 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване за доставките на стоки и услуги на стойност над определен праг (ОВ, L 329/3 от 27 декември 2018 г.).
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Директива (ЕС) 2018/1695 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ, L 282/5 от 12 ноември 2018 г.).
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (ОВ, L 311/3 от 7 декември 2018 г.).
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Директива (ЕС) 2018/1713 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания (ОВ, L 286/20 от 14 ноември 2018 г.).
- (нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Директива (ЕС) 2019/475 на Съвета от 18 февруари 2019 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на включването на община Кампионе д’Италия и на италианските води на езерото Лугано в митническата територия на Съюза и в териториалния обхват на Директива 2008/118/ЕО (ОВ, L 83/42 от 25 март 2019 г.).
- (нова – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (ОВ, L 310/1 от 2 декември 2019 г.).
- (нова – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Директива (ЕС) 2020/1756 на Съвета от 20 ноември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на идентифицирането на данъчно задължените лица в Северна Ирландия (ОВ, L 396/1 от 25 ноември 2020 г.).
- (нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Директива (ЕС) 2020/2020 на Съвета от 7 декември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на временни мерки във връзка с данъка върху добавената стойност, приложим за ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ, L 419/1 от 11 декември 2020 г.).
- (нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Директива (ЕС) 2019/2235 на Съвета от 16 декември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза (ОВ, L 336/10 от 30 декември 2019 г.).
- (нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Директива (ЕС) 2021/1159 на Съвета от 13 юли 2021 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на временните освобождавания при внос и някои доставки в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ, L 250/1 от 15 юли 2021 г.).
- (нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета от 5 април 2022 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и (ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 107/1 от 6 април 2022 г.).
- (нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (ОВ, L 62/7 от 2 март 2020 г.).
- (нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Директива (ЕС) 2022/890 на Съвета от 3 юни 2022 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на удължаването на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ, L 155/1 от 8 юни 2022 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
- 2. Този закон отменя Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 54 от 2006 г.).
- 3. (В сила от 04.08.2006 г.) (1) Министърът на финансите издава правилника за прилагане на закона и наредбите по този закон в срок три месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(2) Правилникът и наредбите по ал. 1 влизат в сила от деня на влизането в сила на този закон.
- 4. (1) Всички лица, регистрирани по отменения Закон за данък върху добавената стойност към датата на влизане в сила на закона, се смятат регистрирани и по този закон. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 и удостоверението за регистрация по чл. 104 се издават служебно.
(2) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията към датата на влизане в сила на закона се довършват по реда на този закон.
(3) Независимо от ал. 2, когато за регистрирано лице е възникнало основание за прекратяване на регистрацията в последния данъчен период преди датата на влизане в сила на този закон, лицето може да остане регистрирано по този закон, ако са налице основанията за регистрация по избор по този закон.
(4) Начисленият данък за наличните активи поради прекратяване на регистрацията преди влизането в сила на този закон се внася в срок 30 дни от датата на прекратяване на регистрацията.
(5) Когато срокът за подаване на регистрационния опис по чл. 68 или 70 от отменения Закон за данък върху добавената стойност изтича след влизането в сила на този закон, описът се подава в тридневен срок от датата на регистрация по отменения Закон за данък върху добавената стойност.
- 4а. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) (1) Търговците по чл. 30 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, регистрирани след 1 януари 2009 г. по чл. 100, ал. 1 или които са в процедура за регистрация, могат да подадат заявление в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за обявяване на регистрацията си за нищожна.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава до 1 април 2009 г., а регистрацията се смята за нищожна от 1 януари 2009 г.
- 5. (1) Справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон се подава до 14-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, като за посочения в нея резултат (данък за възстановяване или данък за внасяне) възникват всички права и задължения по този закон.
(2) Годишната справка-декларация по чл. 101, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност се подава до 15 април 2007 г., като посоченият в нея резултат не участва в процедура по приспадане по този закон, а данъкът се внася или възстановява в тримесечен срок от подаването ѝ.
- 6. (1) За регистрираните лица, за които към датата на влизане в сила на този закон е започнала и не е завършила тримесечната процедура по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност, процедурата по приспадане продължава по реда на чл. 92, ал. 1 от този закон.
(2) Всички неприключили към датата на влизане в сила на този закон 9-месечни процедури по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност се приключват към последния ден от месеца, предхождащ месеца на влизане в сила на този закон.
(3) В случаите по ал. 2 остатъкът от данъка за възстановяване се декларира от лицата в справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон, като същият се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаването ѝ.
(4) Остатък от данък за възстановяване по чл. 77, ал. 1, т. 4 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизане в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаване на справка-декларацията, в която е посочен остатъкът.
(5) Данък, подлежащ на възстановяване на основание чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизането в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в съответните срокове по чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.
- 7. (1) Когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.
(2) Когато е получено авансово плащане във връзка с облагаема доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която по смисъла на този закон е освободена доставка и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от този закон. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.
- 8. (1) Когато данъчното събитие по доставка е възникнало до влизането в сила на този закон и данъчният документ за доставката се издава след влизането му в сила, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 114 от този закон, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.
(2) Когато след влизането в сила на този закон възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на този закон, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115 от този закон, при издаването на което се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка.
- 9. (1) Когато при условията на договор за финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати – датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо.
(2) Алинея 1 се прилага само когато в едномесечен срок от влизането в сила на този закон данъчно задълженото лице – доставчик, подаде до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си опис, който задължително съдържа следната информация:
- получател по договорите по ал. 1;
- брой и размер на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но не са получени;
- брой и размер на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие по ал. 1 ще възникне след влизането в сила на този закон.
(3) За договори, които не са включени в подаден опис по реда на ал. 2, се смята, че на датата на влизане в сила на този закон лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на този закон, без дължимия за тях данък.
- 10. Когато преди влизането в сила на този закон стоките са фактически предоставени от комитент/доверител на комисионер/довереник и не са доставени от комисионера/довереника на трето лице, смята се, че данъчното събитие на доставката на стоките между комитента/доверителя и комисионера/довереника възниква на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоките на третото лице.
- 11. Разпоредбата на чл. 50 от този закон се прилага и в случаите на доставки на стоки или услуги, за които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.
- 12. Данъчни документи, издадени до влизането в сила на този закон и отговарящи на изискванията на отменения Закон за данък върху добавената стойност, се смята, че отговарят на изискванията на този закон.
- 13. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало на основание на отменения Закон за данък върху добавената стойност, което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли сроковете по чл. 67, 69 и 71 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, може да се упражни в някой от трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.
- 14. (1) Внос е и извършването на митнически формалности по деклариране за свободно обращение на стоки, за които са налице обстоятелствата по приложение V, глава четвърта „Митнически съюз“ от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(2) В случаите по ал. 1 данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем по реда на чл. 54, ал. 2 от този закон.
(3) Данъчната основа в случаите по ал. 1 се определя по реда на чл. 55, ал. 1 – 4 от този закон.
(4) Начисляването на данъка се извършва по реда на чл. 56 от този закон.
(5) За внасянето на данъка се прилагат разпоредбите на чл. 60 и 90 от този закон.
(6) До възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът се обезпечава по реда и в размерите, определени в чл. 59 от този закон.
(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Независимо от ал. 1, не се дължи данък при извършването на митническите формалности по деклариране за свободно обращение на превозни средства, когато едновременно са налице следните условия:
- към 31 декември 2006 г. включително превозните средства са под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;
- превозните средства са придобити в или са внесени от друга държава членка, включително Румъния;
- към момента на декларирането за свободно обращение превозните средства са поставени под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;
- датата на първата регистрация на превозните средства е не по-късно от 31 декември 1998 г. включително;
- размерът на данъка е не по-голям от 100 лв. включително.
- 15. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, по които няма парични средства, се закриват по искане на титулярите или служебно от банките към 31 януари 2007 г.
(2) В случай че по ДДС сметката има налични суми, титулярят на сметката в срок до 31 януари 2007 г. може да посочи сметка, по която те да бъдат преведени, като ДДС сметката се закрива.
(3) В случай че титулярят на ДДС сметката по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност в срока по ал. 1 не посочи сметка, по която да бъдат преведени наличните суми, те се превеждат към 31 януари 2007 г. служебно от банката по сметка на титуляря в същата банка, а ако няма открита сметка в банката – по открита служебно от банката разплащателна сметка на името на титуляря, като ДДС сметката се закрива.
(4) Запорираните средства по ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност могат да се превеждат само по сметка на същия титуляр, като наложените запори запазват действието си включително по отношение датата на налагането им.
- 15а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато през 2006 г. са възникнали основания за извършване на корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл. 81, ал. 4 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, лицето начислява и дължи данък в размер, определен по реда на чл. 76 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г.; изм., бр. 55 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 15 от 2000 г., бр. 12 от 2001 г. – Решение № 404 от 2001 г. на ВАС по адм. д. № 1581 от 2000 г.; изм., бр. 15 и 58 от 2001 г., бр. 43 и 63 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 9 от 2006 г.; отм., ДВ, бр. 76 от 2006 г. ).
(2) Корекцията по ал. 1 се извършва с издаване на протокол по чл. 117 от този закон през първия данъчен период на 2007 г. Протоколът се отразява в дневника за продажбите за този данъчен период като данък, начислен по закона в други случаи.
- 15б. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Лицата по чл. 118, ал. 7, 8, ал. 9, т. 1 и ал. 10 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до 30 април 2013 г.
- 15в. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато до 31 декември 2012 г. включително е получено авансово плащане за доставка на услуга, предоставяна от държавен съдебен изпълнител, за която данъчното събитие възниква след тази дата, се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие. Дължимият данък се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от закона върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
- 15г. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2015 г.) Общини, регистрирани по този закон, които не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“, могат да упражнят право на данъчен кредит за тези доставки.
- 15д. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Ставката на данъка по чл. 66а се прилага за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки:
- (отм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
- (В сила от 09.07.2022 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128 до 31 декември 2024 г. включително;
- (отм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
- (отм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
- (доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници до 30 юни 2024 г. включително;
- (доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) доставка на услуга за използване на спортни съоръжения до 30 юни 2024 г. включително.
(2) (В сила от 09.07.2022 г.) Ставката на данъка по чл. 66а се прилага до 1 юли 2023 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки:
- доставка на централно отопление;
- доставка на природен газ.
(3) (В сила от 09.07.2022 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Ставката на данъка по чл. 66б се прилага до 30 юни 2024 г. включително за доставка на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки.
(4) За целите на ал. 1, т. 2 и 5:
- „бира“ е бира по смисъла на чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове;
- „вино“ е вино по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки;
- „спиртни напитки“ са спиртните напитки по смисъла на чл. 121, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки;
- „случаен автобусен превоз“ е превоз по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози.
(5) За целите на ал. 3 „хляб“ е продукт, който се получава от изпичането на тесто, получено от смесване на пшенично брашно или друга зърнена култура, самостоятелно или в комбинация, и вода, със или без добавяне на сол, втасало с помощта на хлебна мая или закваска, и технологични добавки (при необходимост). За целите на ал. 3 „брашно“ е продукт, който се получава от смилането на хлебна пшеница и е годен за производство на хляб и хлебни продукти.
(6) (В сила от 09.07.2022 г.) Лице, което извършва доставка/продажба на природен газ чрез измервателни средства за разход на течни горива, е длъжно да регистрира в електронната система с фискална памет всяка доставка/продажба на природен газ в данъчна група „Д“ за времето на приложение на ставката по чл. 66а. В този случай се допуска при предаване на данни към Националната агенция за приходите да не се подават данни за вид и количество на продаденото гориво. Допуска се тези продажби да се програмират в отделен департамент.
(7) Когато данъчното събитие по доставка, за която се прилагат ал. 2 и 3, е възникнало до влизането в сила на ал. 2 и 3 включително и данъчният документ за доставката се издава след влизането в сила на ал. 2 и 3, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 113, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.
(8) Когато след влизането в сила на ал. 2 и 3 възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, за която се прилагат ал. 2 и 3 и която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на ал. 2 и 3, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115, като се прилага данъчният режим, действащ към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка.
- 16. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г.; бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
- (В сила от 04.08.2006 г.) В чл. 16 ал. 1 се изменя така:
„(1) За целите на този раздел пазарните цени се определят чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
- В чл. 36а, ал. 1 т. 6 се отменя.
- (В сила от 04.08.2006 г.) В чл. 55 се създава ал. 5:
„(5) Прихващане и възстановяване на удържани данъци при източника на чуждестранни лица, които не осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база, се извършва от териториалната дирекция по ал. 1.“
- В чл. 66 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите „чл. 136“ се заменят с „чл. 183“;
б) в ал. 2 думите „чл. 137“ се заменят с „чл. 185“.
- 17. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) в § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби думите „чл. 20, т. 5 от Закона за данък върху добавената стойност“ се заменят с „§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
- 18. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
- В чл. 4:
а) в т. 8 след думите „30 литра“ се добавя „етилов алкохол (ракия)“;
б) точка 10 се изменя така:
„10. „Енергиен продукт с двойно предназначение“ е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение.“;
в) в т. 18 числото „5000“ се заменя с „15 000“.
- В чл. 9 се създава т. 3:
„3. получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние.“
- В чл. 14 думите „раздел VI и на глава осма“ се заличават.
- В чл. 21:
а) в ал. 1, т. 2 думите „при внос“ се заличават;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Когато за стоките по ал. 1, т. 1 и 3 е платен акциз, освобождаването се извършва чрез възстановяване.“;
в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
- В чл. 22:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация.“;
в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Платеният акциз по ал. 2, 3 и 4 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2 и 3, съответно след използването им по ал. 4.“
- В чл. 24, ал. 2:
а) в т. 1 думите „когато не се използват за моторни горива или горива за отопление“ се заличават;
б) създава се т. 4:
„4. използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“
- В чл. 32:
а) в ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „Акцизните ставки върху моторните горива, използвани за обработка на земеделска земя от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители, са, както следва:“;
б) създават се ал. 3, 4, 5 и 6:
„(3) Акцизните ставки по ал. 2, т. 1 и 2 се прилагат чрез възстановяване на разликата между съответната ставка по ал. 1 и ставката по ал. 2 за количество, изчислено на база годишна разходна норма 7,3 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.
(4) Всяка година до 1 юли министърът на земеделието и горите предоставя на директора на Агенция „Митници“ следната информация от регистъра на земеделските производители:
- идентификационни данни на земеделския производител;
- правно-организационна форма, име (наименование), постоянен адрес (седалище и адрес на управление), телефон, факс, електронен адрес;
- данни за обработваната земеделска земя (в декари) съгласно идентификацията на земеделските парцели.
(5) Правото на възстановяване се упражнява от земеделските производители еднократно за закупените от тях моторни горива през текущата година. Искането за възстановяване се подава от 1 юли до 31 декември на текущата година.
(6) Възстановяването по ал. 3 се извършва в двумесечен срок от подаване на искането по ред, определен в правилника за прилагане на закона.“
- В чл. 33, ал. 1 думите „използвани“ и „и битови нужди“ се заличават.
- В чл. 34 думите „чл. 32, ал. 2 и“ се заличават.
- В чл. 47, т. 5 думите „на данъчното или митническото законодателство“ се заменят с „по този закон“.
- В чл. 51, ал. 1, т. 5 думите „и данъчния номер“ се заличават.
- В чл. 54, ал. 2, т. 3 и чл. 56, ал. 2, т. 2 думите „и данъчен номер“ се заличават.
- В чл. 57, ал. 3 т. 5 се изменя така:
„5. заверено от лицето копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;“.
- В чл. 59, ал. 1 след думата „включително“ се добавя „добиване, извличане и“.
- В чл. 60 ал. 5 и 6 се отменят.
- В чл. 65, ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз;“.
- В чл. 66 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му.
(4) Специфичните изисквания и контролът върху средствата за измерване по ал. 3 се определят по реда на чл. 61, ал. 2.“
- В чл. 67 т. 3 се изменя така:
„3. транспортирането на акцизни стоки, допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз, до данъчен склад.“
- В чл. 77, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по чл. 78, ал. 3.“
- В чл. 78:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Размерът на обезпечението за данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки не може да надвишава 30 млн. лв.“;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
- В чл. 88, ал. 4 думите „Данъчния процесуален кодекс“ се заменят с „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
- В чл. 94 ал. 2 се отменя.
- В чл. 97, ал. 1 думата „Денатурирането“ се заменя с „Пълното денатуриране“.
- В чл. 106, ал. 1 думата „данъчна“ се заменя с „приходна“.
- В чл. 125 се създава ал. 4:
„(4) Санкциите по ал. 1, 2 и 3 се налагат и на земеделски производител, който използва моторни горива с намалени ставки в нарушение на чл. 32.“
- В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) в § 2:
аа) алинея 1 се изменя така:
„(1) Започналите към 30 юни 2006 г. включително производства по установяване и събиране на задължения за акциз, както и започналите до тази дата производства по възстановяване на акциз се довършват от органите на Националната агенция за приходите.“;
бб) алинея 2 се изменя така:
„(2) Начисленият акциз до 30 юни 2006 г. включително се декларира и внася по реда и в сроковете по Закона за акцизите и правилника за прилагането му.“;
вв) създават се ал. 3 и 4:
„(3) За задълженията за акциз, възникнали до 30 юни 2006 г. включително, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
(4) Предоставените до 30 юни 2006 г. включително обезпечения по Закона за акцизите, се освобождават или усвояват от органите на Националната агенция за приходите по реда и при условията на Закона за акцизите и правилника за прилагането му.“;
б) създават се § 2а и § 2б:
„§ 2а. (1) Лицензираните складодържатели имат право да си възстановят платения до 30 юни 2006 г. акциз за:
- етилов алкохол (алкохолосъдържащи суровини), вложен при производството на алкохолни напитки;
- предназначени за преработка газове с кодове по КН 290124100, 271114000, 290122000 и 290121000, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
- предназначени за преработка тежки масла с кодове по КН 271019710 и 271019750 и за предназначени за преработка тежки горива с кодове по КН 271019510 и 271019550, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
- нискооктанов бензин, вложен в производството на етилен;
- етилен, вложен в производството на етилендихлорид.
(2) Възстановяването се извършва след освобождаването за потребление на акцизните стоки, в които са вложени стоките по ал. 1, съответно след реализацията на етилендихлорида, но не по-късно от 1 юли 2007 г.
- 2б. Годишната разходна норма по чл. 32, ал. 3 за 2006 г. е 4,4 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.“;
в) в § 5 думите „чл. 21, ал. 2“ се заменят с „чл. 21, ал. 3“;
г) в § 12:
аа) точка 1 се изменя така:
„1. разпоредбите на чл. 1 – 31, чл. 32, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34 – 46, чл. 59 – 128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;“
бб) създава се т. 3:
„3. разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.“
- 19. (В сила от 04.08.2006 г.) В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
- В чл. 30, ал. 3 думите „ал. 8 или 9“ се заменят с „ал. 6, 7 и 8“.
- В чл. 140, ал. 3 числото „139“ се заменя със „138“.
- В чл. 143 се създава ал. 4:
„(4) При постъпило от друга държава искане за обмен на информация по ал. 1 и при условията на взаимност министърът на финансите или упълномощено от него лице може да поиска от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 52 от Закона за банките, тайна по смисъла на чл. 71 и 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване на поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложените факти в искането за обмен на информация е ясно, че то е отправено в съответствие с изискванията за обмен на информация в съответния международен договор.“
- В чл. 157, ал. 3 думите „и ал. 8“ се заличават.
- В чл. 183, ал. 11, изречение първо думите „чл. 148, ал. 1“ се заменят с „чл. 184, ал. 1“, а изречение второ се заличава.
- В чл. 189 заглавието се изменя така: „Разсрочване и отсрочване в производство по несъстоятелност“.
- В чл. 202, ал. 1 и в заглавието на чл. 228 думите „и свързани с него лица“ се заличават.
- В чл. 251, ал. 3, т. 1 накрая думите „и адрес“ се заменят с „адрес и удостоверение за актуално състояние.“
- В чл. 252:
а) в ал. 6 след думата „еднаква“ се добавя „най-висока“;
б) в ал. 7 думите „от неприсъстващите участници в търга“ се заменят с „участници и поне един от тях не присъства при разглеждането на предложенията“.
- В чл. 254, ал. 2:
а) създава се ново изречение второ: „Ако следващата най-висока цена е предложена от двама или повече участници, публичният изпълнител определя последващия купувач чрез жребий.“ ;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
- В чл. 255 думите „лихвите и главницата“ се заменят с „главницата и лихвите“ .
- В § 6 от преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 7:
„(7) При назначаването на държавна служба в Агенция „Митници“ на длъжност, чиито функции са пряко свързани с администрирането и контрола върху акциза, не се прилага чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител, ако кандидатите се намират в трудовоправни отношения с Агенция „Митници“ и с Националната агенция за приходите.“
- 20. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) в чл. 52, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
- Създава се нова т. 2:
„2. министъра на финансите или упълномощено от него лице – в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;“.
- Досегашните т. 2, 2а, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.
- 21. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 71, ал. 6 се правят следните изменения и допълнения:
- Създава се нова т. 2:
„2. министъра на финансите или упълномощено от него лице – в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;“.
- Точки 2, 2а, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.
- 22. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) в чл. 20, ал. 7 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.
- 23. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33 от 2006 г.) в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
- В ал. 1, т. 3 след думата „адрес“ запетаята се заличава и думите „БУЛСТАТ и номер по националния данъчен регистър“ се заменят с „и идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
- Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Адресът по ал. 1, т. 3 е:
- постоянният адрес – за физическите лица;
- адресът на управление – за юридическите лица;
- адресът за кореспонденция по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – за лицата, които нямат адрес на управление.
(6) Едноличният търговец се идентифицира само чрез единен идентификационен код по БУЛСТАТ.“
- 24. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за меценатството (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения:
- В чл. 11:
а) в ал. 3 т. 5 се отменя;
б) в ал. 5, т. 1 думите „номер на данъчната регистрация“ се заличават.
- В приложение № 1 в „I. Данни за заявителя“ думите „номер на данъчната регистрация“ се заличават.
- В приложения № 2 и 3 думите „Номер на данъчна регистрация“ се заличават.
- 25. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 37 от 2006 г.) се правят следните изменения:
- В чл. 35, ал. 2 думите „и от данък върху добавената стойност“ се заличават.
- В чл. 44 ал. 2 се отменя.
- 26. Този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“.
––––––––-
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 21 юли 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ
(ОБН. – ДВ, БР. 86 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
- 11. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ
(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
- 9. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.
(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)
- 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ
(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2007 Г.)
- 27. (1) Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г. с изключение на § 7, т. 6, 7, 8, 18, 19, 22 – 24, 26 – 28, 30 – 40, т. 44, буква „б“, т. 47, 48, т. 49, буква „а“, т. 50 – 62, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 76, 77, т. 83, букви „а“ и „г“, т. 85, буква „а“, т. 91, 93, 94, т. 98, буква „а“, подбуква „аа“, изречение второ относно замяната, подбуква „бб“, изречение второ относно замяната, подбуква „вв“, изречение второ относно замяната, и подбуква „гг“, изречение второ относно замяната, т. 99, букви „г“ и „д“, т. 101, буква „б“ и т. 102, § 8, § 9, т. 4, буква „а“, т. 5 и 7, § 14, т. 1 и § 19, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(2) Параграф 7, точки 6, 7 и 8 се прилагат до 1 ноември 2007 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)
- 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
- част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;
- параграф 2, ал. 4;
- параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;
- параграф 4, ал. 2;
- параграф 24;
- параграф 60,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 19.12.2007 Г.)
- 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
- 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)
- 17. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ, L 346/6 от 29 декември 2007 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)
- 18. (1) Регистрираните лица – получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице – платец по глава осма, до влизането в сила на този закон, които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Когато лицата по ал. 1 са приспаднали данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1, се смята, че правомерно са упражнили право на данъчен кредит.
(3) Алинея 2 и чл. 73а се прилагат и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.
(4) Регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е изискуем от получателя/вносителя, и за които би се приложил чл. 73а от този закон, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчния период януари 2009 г. или за някой от следващите 6 данъчни периода. Издаденият протокол не се включва в дневника за продажби, когато дължимият по доставката данък е начислен от регистрираното лице или от органите по приходите за предходен данъчен период.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 5 и § 16 относно т. 54, 55, 56 и 57 на § 1 от допълнителната разпоредба, които влизат в сила от 1 декември 2008 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г.)
- 68. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ
(ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)
- 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)
- 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)
- 49. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 1 януари 2010 г., което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.
- 50. (1) Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.
(2) За доставките на услуги по процесуално представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, когато са доставки с периодично или поетапно изпълнение, се прилага данъчният режим към датата на съответното данъчно събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4.
(3) Когато е направено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
- 51. (1) Ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 не се прилага за правото на приспадане на данъчен кредит, което е било налице и е възникнало до 31 декември 2009 г. включително, за леки автомобили, на които броят на монтираните от производителя места за сядане без мястото на водача не превишава 5.
(2) По договори за лизинг, в които не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост за леки автомобили по ал. 1, право на приспадане на данъчен кредит по лизинговите вноски ще възниква и след 1 януари 2010 г., при условие че до 31 декември 2009 г. включително е възникнало право на приспадане на данъчен кредит поне за една лизингова вноска.
(3) За стоките и услугите по чл. 70, ал. 1, т. 5, свързани с леките автомобили по ал. 2, след 1 януари 2010 г. не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
- 52. (1) Лицата по чл. 97а, ал. 1, направили авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за която е изискуем от получателя по реда на закона, подават заявление за регистрация по реда на чл. 97а в 20-дневен срок от влизането в сила на този закон. На датата на възникване на данъчното събитие на доставката възниква задължение за регистрираното лице получател да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане. В случаите, при които данъчното събитие за доставката възниква преди датата на регистрация по закона, данъкът за получената услуга се начислява в 15-дневен срок от датата на регистрация по закона.
(2) Лицата по чл. 97а, ал. 2, получили авансово плащане до 31 декември 2009 г. включително за доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, данъчното събитие за която възниква след тази дата, се регистрират по реда на чл. 97а в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.
- 53. Двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г.
- 54. Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано на основание чл. 133, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108, независимо от облагаемия си оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия, когато през същия период лицето е извършвало само доставки, за които след 31 декември 2009 г. данъкът е изискуем от получателя по доставката по чл. 82.
- 55. Регистрираните към датата на влизане в сила на този закон лица са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането му в сила.
- 56. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1. Министърът може да определи различен срок за определени групи лица, който не може да бъде по-кратък от 6 месеца и по-дълъг от две години от влизането в сила на наредбата по ал. 1.
- 57. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)
- 29. В останалите текстове от закона думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“, а думите „в рамките на Общността или извън нея“ се заменят с „в рамките на Европейския съюз или извън него“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)
- 30. (1) За доставките на концесия за строителство, за услуга или за добив по договори, сключени преди 1 януари 2011 г., се прилага данъчният режим към възникване на данъчното събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4. В тези случаи се смята, че данъкът не е включен в концесионното възнаграждение.
(2) Когато е получено авансово плащане по ал. 1 до 31 декември 2010 г. включително и данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.
(3) Концедентите по договор за концесия за строителство, за услуга или за добив имат право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и/или услуги през периода 1 януари 2007 г. – 31 декември 2010 г., които са използвани или ще бъдат използвани за доставки по чл. 3, ал. 5, т. 1, буква „м“ от този закон.
(4) Правото по ал. 3 се упражнява до:
- 31 декември 2011 г. – за получените доставки на стоки и услуги за периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2008 г.,
- 31 декември 2012 г. – за получените доставки на стоки и услуги за периода от 1 юли 2008 г. до 31 декември 2009 г., и
- 30 юни 2013 г. – за получените доставки на стоки и услуги за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г.
В тези случаи не се прилагат разпоредбите на чл. 126.
(5) Когато лицата по ал. 3 са упражнили право на приспадане на данъчен кредит преди влизането в сила на този закон, се смята, че това право е упражнено правомерно.
(6) Алинея 5 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.
(7) Концедентите – регистрирани по закона лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за получени доставки на стоки и/или услуги, за които са налице условията по ал. 3, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит в сроковете по ал. 4.
- 31. За активите и имуществото по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 95 от 2009 г.), включително за отписаните до 31 декември 2010 г., не се правят корекции на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 във връзка с безвъзмездната доставка при отписването им от баланса.
- 32. (1) Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2010 г. включително за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.
(2) Когато е направено авансово плащане до 31 декември 2010 г. включително за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
- 33. При доставки по чл. 130, за които данъчното събитие на по-ранната доставка е възникнало до 31 декември 2010 г. включително, а данъчното събитие на втората доставка възниква след тази дата, за втората доставка се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното ѝ събитие.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 35. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 април 2011 г., и § 7, § 28, т. 1, буква „г“ и § 34, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС
(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.)
- 54. Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)
- 3. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата по чл. 118, ал. 6 следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)
- 22. За начисления данък по внос към 31 декември 2009 г. на стоки втора употреба, налични към 31 декември 2011 г., които не са обхванати от специалния ред за облагане на маржа, правото на приспадане на данъчен кредит, което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода от влизането му в сила.
- 23. Когато до 31 декември 2011 г. е получено авансово плащане, включително за освободена доставка, за която с този закон е променено данъчното третиране в облагаема, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. Издадената фактура във връзка с полученото авансово плащане се анулира и за анулирането се издава протокол по чл. 116. В случаите по чл. 119 корекцията се извършва чрез посочване на полученото плащане с противоположен знак в отчета за извършените продажби за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.
- 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 54 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 17.07.2012 Г.)
- 81. Министърът на финансите в срок до три месеца от влизането в сила на този закон да направи съответните промени в наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 85. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
- параграф 83, който влиза в сила от 1 юли 2012 г.;
- параграф 80, т. 1 и т. 4, буква „б“, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.;
- параграф 1, т. 9 относно т. 49 и 50, § 6 относно чл. 24а, ал. 7, § 7 относно чл. 24в, ал. 4, § 11, § 13, т. 3, § 14, т. 1, § 15, т. 1, буква „б“, § 16, т. 5, § 18, т. 2, § 20 относно чл. 55а, ал. 7, § 21, т. 2 и 5, § 23, т. 1, буква „б“ и т. 9, § 24, т. 5, § 25, § 27, т. 3, § 28, т. 2, § 29, § 30,§ 32, т. 2 и 3, § 33, т. 2, буква „б“, § 34, § 40, § 41, т. 3, § 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, § 54, т. 4, § 56, т. 2 и § 69, които влизат в сила от 1 април 2013 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)
- 42. Правото за подаване на регистрационен опис по образец за наличните активи към датата на регистрация, което е възникнало и не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването му не са изтекли сроковете по чл. 103, ал. 2 или чл. 132, ал. 4, може да се упражни в срок 45 дни от датата на регистрация по този закон.
- 43. (1) При доставки по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, по които възнаграждението – изцяло или частично, е определено в стоки или услуги, за които концедентите или концесионерите не са издали фактури и данъкът е станал изискуем през периода 1 януари 2011 г. – 31 декември 2012 г., трябва да начислят данъка в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Правото на данъчен кредит по ал. 1 може да се упражни за данъчния период, през който е издадена фактурата, или в един от следващите 12 данъчни периода.
(3) Алинея 1 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.
(4) Регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който е начислен данък за доставки по ал. 1, могат да издадат фактури по тези доставки и за размера на начисления с акта данък, въз основа на които получателят може да упражни право на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява в срока по ал. 2.
(5) Концедентите по договори за концесия за строителство, за услуга или за добив, по които възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или в услуги, могат да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон за получените доставки на стоки и/или услуги през периода 1 януари 2011 г. – 31 декември 2012 г., които са използвани или ще бъдат използвани за доставки по ал. 1 и за които не е упражнено право на данъчен кредит до влизането в сила на този закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 61, т. 2, буква „а“, т. 3, 4 и 6, т. 7 – относно чл. 86, ал. 7, и т. 9 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“, § 61, т. 5, т. 7 – относно чл. 86, ал. 5 и 6, и т. 8, които влизат в сила от 1 април 2013 г., и § 47, т. 9, буква „в“ – относно чл. 159, ал. 5, и т. 11, които влизат в сила от 1 юли 2013 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
(ОБН. – ДВ, БР. 103 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)
- 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2013 Г.)
- 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА
(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.03.2013 Г.)
- 20. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА
(ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)
- 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.12.2013 Г., ДОП. – ДВ, БР. 104 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.12.2013 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 109 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 95 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 98 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г., ИЗМ. И ДОП. – ДВ, БР. 18 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2022 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 52 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2022 Г.)
- 8. (1) Когато до влизането в сила на този закон е направено авансово плащане за доставка на стока по приложение № 2, част втора от Закона за данък върху добавената стойност, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
(2) В случаите по ал. 1 доставчикът на стоки по приложение № 2, част втора от Закона за данък върху добавената стойност документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
- 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишен текст на § 9 – ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Разпоредбите на чл. 92, ал. 3, т. 2, § 1, т. 71 от допълнителните разпоредби и част втора от приложение № 2 от Закона за данък върху добавената стойност се прилагат до 31 декември 2026 г.
(2) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., отм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)
- 10. (Доп. – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Законът влиза в сила от 1 декември 2013 г., с изключение на § 7, т. 1, 2, 3, 4, 5, т. 6 – относно част втора на приложение № 2 към глава деветнадесета „а“, и т. 7, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 101 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)
- 29. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 се прилага за доставки по договори за лизинг, които са сключени след 1 януари 2014 г.
- 30. Разпоредбите на чл. 26, ал. 7 и 8 се прилагат за доставки по чл. 130, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата на данъчно събитие възниква след 31 декември 2013 г.
- 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 21, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 104 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 03.12.2013 Г.)
- 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 4, който влиза в сила от 20 ноември 2013 г., и § 5, който влиза в сила от 1 декември 2013 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 20.12.2013 Г.)
- 95. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ДРУЖЕСТВАТА, РЕГИСТРИРАНИ В ЮРИСДИКЦИИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ДАНЪЧЕН РЕЖИМ, СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ЛИЦА И ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ
(ОБН. – ДВ, БР. 1 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)
- 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 95 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)
- 28. (1) Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, към данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на друга държава членка, за които данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г., е на територията на страната, включително за период или етап при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, за който данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г.
(2) Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, към данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на страната, за които данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г., е на територията на другата държава членка, включително за период или етап при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, за който данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г.
(3) Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, към данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на друга държава членка, за които данъчното събитие настъпва на 1 януари 2015 г. или след тази дата, е на територията на другата държава членка, включително за период или етап при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, за който данъчното събитие настъпва на 1 януари 2015 г. или след тази дата.
(4) Мястото на изпълнение на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставени от данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, към данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават на територията на страната, за които данъчното събитие настъпва на 1 януари 2015 г. или след тази дата, е на територията на страната, включително за период или етап при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, за който данъчното събитие настъпва на 1 януари 2015 г. или след тази дата.
(5) В случаите по ал. 2 и 4, когато съгласно законодателство на другата държава членка данъчното събитие е настъпило преди 1 януари 2015 г., не настъпва изискуемост/не се дължи данък за доставката в страната след влизането в сила на този закон.
- 29. (1) Всички лица, които към датата на влизането в сила на този закон са регистрирани по реда на досегашната глава осемнадесета, се смятат за регистрирани по новата глава осемнадесета, раздел I. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 се запазва.
(2) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията по досегашните чл. 152 и 153 се довършват по реда на новия чл. 154.
- 30. За подаване на декларация по досегашния чл. 157, ал. 2 за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон и за внасяне на изискуемия за същия период данък се прилага досегашният ред.
- 31. Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2014 г. включително, за доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и за услуги, извършвани по електронен път, за която с този закон е променено мястото на изпълнение и за която данъчното събитие възниква след тази дата, данъкът за авансовото плащане е изискуем в държавата членка, където доставчикът е установен към тази дата, а данъкът върху разликата (ако има такава) между данъчната основа на доставката и авансово платените до 31 декември 2014 г. включително суми без данъка върху добавената стойност е изискуем в държавата членка по потребление.
- 32. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Надвнесен данък върху добавената стойност по справка-декларацията за прилагане на специален режим, включително във връзка с корекция на такава справка-декларация, за данъчни периоди преди 1 януари 2019 г. се възстановява/прихваща на лице, регистрирано за прилагане на режим в Съюза, както следва:
- от държавата членка по идентификация в размер:
а) тридесет на сто от общия размер на надвнесения данък – за данъчни периоди от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г.;
б) петнадесет на сто от общия размер на надвнесения данък – за данъчни периоди от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2018 г.;
- от държавата членка по потребление в размер:
а) седемдесет на сто от общия размер на надвнесения данък – за данъчни периоди от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г.;
б) осемдесет и пет на сто от общия размер на надвнесения данък – за данъчни периоди от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2018 г.
- 33. За издадено преди 1 юли 2014 г. разрешение по досегашния чл. 166, ал. 5, срокът на което не е изтекъл към датата на влизането в сила на този закон, лицето, получило разрешението за прилагане на специалния ред за начисляване на данъка при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, подава за остатъка от срока информацията относно изпълнението на инвестиционния проект в Министерството на финансите в сроковете по чл. 166, ал. 11.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:
- параграф 17 относно чл. 154, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- параграф 39, т. 7, буква „б“, т. 9 – 13 и т. 19, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и буква „е“ – относно т. 71 – 74, и т. 23, буква „а“ и § 42, т. 11 и 17, които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;
- параграф 34, т. 7, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква „а“ (относно чл. 84, ал. 6, т. 9), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква „в“, т. 30, 31, 32, 35 и 39 и § 35, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 Г.
(ОБН. – ДВ, БР. 107 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)
- 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г. с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2015 Г.)
- 3. (1) Общините упражняват правото по § 15г от преходните и заключителните разпоредби, като подават до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация-опис по образец съгласно приложението в следните срокове:
- от влизането в сила на този закон до 31 юли 2015 г. – за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди от януари 2007 г. до ноември 2013 г., включително;
- от 1 януари 2016 г. до 31 юли 2016 г. – за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди след 1 декември 2013 г.
(2) За данък, за който е упражнено право на данъчен кредит по реда на ал. 1, разпоредбата на чл. 79, ал. 8 не се прилага.
Приложение към § 3, ал. 1
Моля, на основание § 15г ПЗРЗДДС да бъде извършено възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки и услуги в размер на …….. лв. Дата на съставяне: …………………….. Подпис на представляващия данъчно задълженото лице: ………………………………… Печат на данъчно задълженото лице: …………………………… Забележка. Този формуляр се попълва задължително на машина. Стойностите се посочват в левове и стотинки. |
- 4. (1) До датата на сключване на договор по реда на чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите или друг договор за възмездно предоставяне на В и К системи и съоръжения, изградени в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“, но не по-късно от 31 декември 2015 г., не е доставка на стока или услуга:
- предоставянето от община към ВиК оператор на активите за стопанисване, поддържане и експлоатация;
- изпълнението от ВиК оператор на поддръжката и ремонта на активите и поетото от него задължение за извършване на ВиК услугата.
(2) Когато след 31 декември 2015 г. не е сключен договор по реда на чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите или друг договор за възмездно предоставяне на ВиК системи и съоръжения, при предоставянето на същите от община за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК оператор срещу поддържането им от него, към датата на възникване на данъчното събитие:
- за доставката от общината към ВиК оператора данъчната основа е равна на амортизацията на предоставените активи, която би била начислена от ВиК оператора по реда на чл. 198п, ал. 3 от Закона за водите;
- за доставката от ВиК оператора към общината данъчната основа е равна на данъчната основа при придобиването или на себестойността на предоставената стока, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса ѝ или на направените преки разходи във връзка с извършване на предоставената услуга, свързани с поддържането и ремонта на активите.
(3) Данъчното събитие на доставките по ал. 2, т. 1 и 2 възниква в края на всяка календарна година.
- 5. (1) Министерството на околната среда и водите до 31 юли 2015 г. предоставя информация на Националната агенция за приходите по общини за размера на подлежащите на връщане средства, изплатени от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ за финансиране на данък върху добавената стойност, начислен за получени от общините доставки на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти по Приоритетна ос 1 на тази програма, като посочва данните за всяка доставка поотделно, както са в колони 2 – 7 от приложението към § 3, ал. 1, и банковата сметка, по която трябва да се превеждат подлежащите на връщане средства.
(2) До размера на сумата, посочена по реда на ал. 1, данъкът върху добавената стойност, подлежащ на възстановяване при прилагане на § 3, се възстановява на общината чрез превод по банковата сметка, посочена от Министерството на околната среда и водите, без да се извършва прихващане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с насрещни задължения на общината, а остатъкът от данъка за възстановяване, ако има такъв, се възстановява на общината по реда на чл. 128 – 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) В случаите по ал. 2 разпоредбата на чл. 92 не се прилага, като данъкът се възстановява в срок:
- до 31 декември 2015 г. – за данък, посочен в подадена до 31 юли 2015 г. декларация-опис;
- до 31 декември 2016 г. – за данък, посочен в подадена до 31 юли 2016 г. декларация-опис.
(4) Претенции между общините и Министерството на околната среда и водите, възникнали от неточности в сумите, за които е предоставена информация по реда на ал. 1, се уреждат по общия ред.
- 6. (1) Смята се, че правомерно са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит общини, които в срока по чл. 72 са упражнили право на данъчен кредит за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“.
(2) Алинея 1 се прилага и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.
- 7. В случаите на влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за получени в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“, доставки на стоки и услуги, общината може да упражни правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит по реда и в сроковете по § 3.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2016 Г.)
- 60. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключение на:
- член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58, които влизат в сила един месец след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- глава седма, която влиза в сила два месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- глава шестнадесета, която влиза в сила от 1 януари 2017 г.;
- параграф 46, т. 1, буква „а“, която влиза в сила от 1 август 2022 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)
- 71. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на § 66, т. 1 относно електронната информационна система, който влиза в сила от 1 януари 2017 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)
- 21. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона лицата, ползващи режима по чл. 118, ал. 7 от Закона за данък върху добавената стойност, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от същия закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г.
Преходни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 60 ОТ 2016 Г.)
- 4. Лицата, за които към датата на влизането в сила на този закон са налице условията по чл. 176в, са длъжни да предоставят обезпечение в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
- 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
- 9. 3аконът влиза в сила от 1 януари 2017 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 97 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)
- 42. (1) За недвижими имоти, налични към 1 януари 2016 г., определянето на данъчната основа по чл. 27, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност и корекциите на ползван данъчен кредит по чл. 79а, ал. 3, т. 1 от същия закон, за годините, следващи годината на влизане в сила на този закон, се изчисляват, като 20-годишният срок се брои, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит.
(2) За недвижими имоти по ал. 1, за които са налице обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, регистрираните лица може да упражнят право на приспадане на данъчен кредит или да коригират (увеличат) размера на ползвания частичен данъчен кредит, като до 30 юни 2017 г. издадат протокол, с който:
- да увеличат размера на ползвания частичен данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
УДК = (Дпчдк – Дпчдк x Кгпчдк) x 1/20 x БГ,
където:
УДК е увеличението на размера на ползвания частичен данъчен кредит;
Дпчдк – данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит;
Кгпчдк – коефициентът по чл. 73, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, изчислен на базата на оборотите за годината, през която е упражнено правото на приспадане на частичен данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 г. включително;
- когато не са приспаднали данъчен кредит при придобиването или изграждането на имоти, които впоследствие са използвали само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от Закона за данък върху добавената стойност, да упражнят право на данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
ДК = ДДС x 1/20 x БГ, където:
ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане;
ДДС – размерът на начисления данък върху добавената стойност съгласно данъчните документи за придобиването или изграждането на имота, за който не е упражнено право на приспадане;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 г. включително.
(3) За различни от недвижими имоти стоки или услуги, за които са налице обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, регистрираните лица може да упражнят право на приспадане на данъчен кредит или да коригират (увеличат) размера на ползвания частичен данъчен кредит, като до 30 юни 2017 г. издадат протокол, с който:
- да увеличат размера на ползвания частичен данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
УДК = (Дпчдк – Дпчдк x Кгпчдк) x 1/5 x БГ,
където:
УДК е увеличението на размера на ползвания частичен данъчен кредит;
Дпчдк – данъкът с право на приспадане на частичен данъчен кредит;
Кгпчдк – коефициентът по чл. 73, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, изчислен на базата на оборотите за годината, през която е упражнено правото на приспадане на частичен данъчен кредит;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 г. включително;
- когато не са приспаднали данъчен кредит при производството, закупуването, придобиването или вноса на стоки или услуги, които впоследствие са използвали само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от Закона за данък върху добавената стойност, да упражнят право на данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
ДК = ДДС x 1/5 x БГ, където:
ДК е частта на размера на данъчния кредит с право на приспадане;
ДДС – размерът на начисления данък върху добавената стойност съгласно данъчните документи за производството, закупуването, придобиването или вноса, за който не е упражнено право на приспадане;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по досегашния чл. 79, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност, без годината на настъпване на обстоятелствата, до 2016 г. включително.
(4) Правото на приспадане на данъчния кредит по ал. 2 и 3 се упражнява чрез отразяване на протокола в дневника за покупките и в справка-декларацията за данъчния период, през който протоколът е издаден.
(5) В случаите по ал. 2 и 3 лицата анулират протоколите по чл. 67, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 101 от 2006 г., бр. 3 и 16 от 2007 г., бр. 39, 71 и 105 от 2008 г., бр. 4 и 100 от 2009 г., бр. 6 от 2010 г., бр. 10 и 84 от 2011 г., бр. 15 от 2012 г.; попр., бр. 16 от 2012 г.; изм., бр. 20 и 110 от 2013 г., бр. 1 от 2015 г. и бр. 8 и 70 от 2016 г.), издадени до 31 декември 2016 г. включително. За тези протоколи се прилага чл. 80, ал. 7 и 8 от правилника.
- 43. Членове 79, 79а и 79б от Закона за данък върху добавената стойност не се прилагат за стоки и услуги, за които регистрираното лице е приложило досегашния чл. 79, ал. 6 и 7 от същия закон.
- 44. За стоки и услуги, които не са дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от Закона за данък върху добавената стойност, налични към 31 декември 2016 г. включително, не се прилагат чл. 79, ал. 3 и 5, чл. 79а и 79б от същия закон.
- 45. Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка и данъчното събитие на доставката между комитента/доверителя и комисионера/довереника е възникнало до 31 декември 2016 г. включително, се прилага разпоредбата на досегашния чл. 127 от Закона за данък върху добавената стойност.
- 46. Когато до влизането в сила на този закон е създадено неперсонифицирано дружество – нерегистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, в което участва съдружник – регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, дружеството е длъжно да подаде заявление за регистрация в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 61. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на § 47, т. 1 и т. 5, буква „б“, § 48 и § 49, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
- 28. Регистрационен опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 и по чл. 76, ал. 2, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност не се подава, когато не е подаден до влизането в сила на този закон и срокът за подаването му изтича след тази дата. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи и получените услуги към датата на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност се упражнява по реда, предвиден в този закон.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на:
- параграфи 1, 4 – 9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- параграф 14, т. 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 96 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 02.01.2018 Г.)
- 41. Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
- член 45, ал. 5, която влиза в сила в 12-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- член 191, ал. 2 – 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 97 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)
- 33. Разпоредбата на § 14 се прилага от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г.
- 34. Когато след датата на създаване на неперсонифицирано дружество, което не е регистрирано по закона, съдружникът е регистриран по закона до 31 декември 2017 г. включително, заявлението за регистрация по чл. 132, ал. 5 се подава в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
- 35. Лица, на които регистрацията по закона е прекратена през декември 2017 г. и не са подавали по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс справка-декларация, отчетни регистри и VIES-декларация до датата на дерегистрацията им, подават същите за последния данъчен период на хартиен и на технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока по чл. 125, ал. 5.
- 36. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата по чл. 118, ал. 4, т. 6 следва да приведат дейността си с изискванията на наредбата по ал. 1.
- 37. Заповедта по § 1, т. 24, буква „б“ от допълнителните разпоредби е в сила до издаване на заповед по чл. 175, ал. 5.
- 38. (1) Предоставеното до 31 декември 2017 г. по реда на отменените чл. 176а и 176б обезпечение се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(2) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
- 39. (1) Обезпечение, предоставено от данъчно задължено лице, за което е отпаднало задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 и за което не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(2) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
(3) При освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава данъчно задълженото лице от регистъра по чл. 176в, ал. 10 в деня на освобождаването.
- 40. До създаване на публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 се извършва чрез подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на § 8 и 9, които влизат в сила от 1 декември 2017 г., и § 41 относно т. 17, буква „а“, която влиза в сила от 20 май 2019 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 24 ОТ 2018 Г.)
- 13. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с него. В наредбата се определят и срокове, в които производителите/разпространителите и ползвателите на софтуер за управление на продажби в търговските обекти трябва да приведат дейността си в съответствие с нея и със Закона за данък върху добавената стойност.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 19. Параграфи 10 и 11 влизат в сила от 1 януари 2018 г., а § 15 и 16 влизат в сила от 16 февруари 2018 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 65 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 07.08.2018 Г.)
- 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 октомври 2018 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
- 58. Разпоредбите на § 57, т. 3, 25 и т. 36, буква „а“ се прилагат за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.
- 59. (1) Лицата, предоставили обезпечение в размер, определен съгласно изискванията на чл. 176в, ал. 2 и 3 от Закона за данък върху добавената стойност, в сила до 31 декември 2018 г., за които след влизането в сила на този закон е налице основание за промяна на размера на обезпечението и не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, могат да подадат искане за освобождаване на съответната част от него.
(2) В случаите по ал. 1 съответната част от обезпечението се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(3) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искането от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
- 60. В случаите на прекратяване на юридическо лице – търговец, с ликвидация, когато юридическото лице продължава да извършва независима икономическа дейност и към датата на влизането в сила на този закон срокът по чл. 109, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност за подаване на заявление за дерегистрация не е изтекъл, ликвидаторът (ликвидаторите) има право да избере лицето да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. В този случай правото се упражнява чрез подаване на декларация до изтичане на 14-дневния срок от настъпване на обстоятелството по чл. 107 от Закона за данък върху добавената стойност.
- 61. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с него.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на:
- параграф 43, т. 2 – относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква „а“, т. 5, буква „б“, подбуква „бб“, т. 9, т. 15, буква „б“, т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.;
- параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 – 3, т. 4, буква „а“, т. 5 – 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 – 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.;
- параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.;
- параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.;
- параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква „в“, т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.;
- параграф 50, т. 4, букви „в“ и „г“, които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.;
- параграф 39, т. 3, буква „б“ – относно чл. 14, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2020 г.;
- параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 2, която влиза в сила от 28 юли 2020 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
(ОБН. – ДВ, БР. 24 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2020 Г., ИЗМ. ОТНОСНО ВЛИЗАНЕТО В СИЛА – ДВ, БР. 101 ОТ 2019 Г.)
- 45. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключение на:
- параграф 6, т. 5, буква „а“, § 7, т. 2, букви „а“ и „б“, т. 3, т. 6, буква „а“, т. 9 и 10, § 18, т. 2 в частта относно „домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения“ и § 20, т. 2 в частта относно заличаването на думите „и домовете за медико-социални грижи за деца“, и т. 5, буква „в“, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;
- параграф 3, т. 4, букви „е“, „ж“ и „з“ и § 28, т. 1, буква „а“, т. 2 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.
- член 22, ал. 4, чл. 40, чл. 109, ал. 1, чл. 124, чл. 161, ал. 2, § 3, т. 6, § 30, 36, 37 и 43, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 33 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 19.04.2019 Г.)
- 24. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 21, т. 1, 3, 4, 5 и 6 и § 22, които влизат в сила от 20 май 2019 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 96 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)
- 31. Параграф 30, т. 3 относно чл. 7, ал. 5, т. 11 от Закона за данък върху добавената стойност и § 30, т. 13 относно чл. 53, ал. 2 от същия закон се прилагат за вътреобщностна доставка, за която данъчното събитие е възникнало след 1 януари 2020 г.
- 32. Параграф 30, т. 14 относно чл. 65а от Закона за данък върху добавената стойност се прилага при последователни доставки на стока, когато стоката е пристигнала или превозът ѝ е завършил след 1 януари 2020 г.
- 33. Корекции по чл. 79, ал. 9 и чл. 79а, ал. 9 от Закона за данък върху добавената стойност се извършват и на съществуваща сграда, налична към 1 януари 2020 г., за която в резултат на извършено подобрение на съществуваща сграда е налице нова сграда по смисъла на § 1, т. 5, буква „в“ от допълнителните разпоредби на същия закон.
- 34. Лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.
- 35. „Нови сгради“ са и наличните към 1 януари 2020 г. сгради, за които към тази дата са изпълнени условията по § 1, т. 5, буква „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност.
- 36. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с него.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 45. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г. с изключение на § 30, т. 28, букви „а“, „б“, „в“ и „г“, т. 35, буква „а“, подбуква „гг“ и подбуква „дд“ относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.
(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)
- 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)
- 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 1 и § 3, 4, 5, 6, 7 и 8, които влизат в сила от 1 юли 2020 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ
(ОБН. – ДВ, БР. 18 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 28.02.2020 Г.)
- 64. (1) Когато до влизането в сила на този закон е получено авансово плащане за доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове по приложение № 2, част трета от Закона за данък върху добавената стойност, за които със същия закон е променено данъчното третиране по отношение на лицето – платец на данъка, и за които данъчното събитие възниква след деня на влизането в сила на този закон, доставчикът документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издава нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се съставя протокол по чл. 116, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
(2) Когато до влизането в сила на този закон е направено авансово плащане за доставка по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове по приложение № 2, част трета от Закона за данък върху добавената стойност, за която със същия закон е променено данъчното третиране по отношение на лицето – платец на данъка, и за която данъчното събитие възниква след деня на влизането в сила на този закон, получателят – регистрирано лице по Закона за данък върху добавената стойност, е длъжен да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
(3) Когато до влизането в сила на този закон за доставка по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове не е начислен данък върху цялата данъчна основа на доставката, се смята, че данък по доставката е изискуем от получателя, като доставчикът документира доставката и прилага ал. 1 до 31 март 2020 г.
(4) Алинея 3 се прилага и за неприключилите към датата на влизането в сила на този закон административни и съдебни производства.
- 65. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Разпоредбите на чл. 163д и част трета от приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от Закона за данък върху добавената стойност се прилагат до 31 декември 2026 г.
- 66. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
- параграф 57, т. 2 и § 60, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.;
- параграф 57, т. 1, която влиза в сила от 1 януари 2021 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 09.06.2020 Г.)
- 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2, която влиза в сила от 22 февруари 2021 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 55 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2020 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 111 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2022 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 52 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2022 Г.)
- 4. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Разпоредбите на § 1, т. 1 и т. 2 относно ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 и § 2, т. 2 се прилагат от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2022 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 7. Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(ОБН. – ДВ, БР. 71 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 11.08.2020 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 111 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2022 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 52 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2022 Г.)
- 10. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Параграф 6 се прилага от 1 август 2020 г. до 30 юни 2022 г.
- 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
- параграф 4, т. 2, която влиза в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- параграф 6, който влиза в сила от 1 август 2020 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 104 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 111 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2022 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 52 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2022 Г.)
- 63. (В сила от 01.04.2021 г.) (1) Данъчно задължените лица и представителите, които действат от тяхно име и за тяхна сметка, могат да се регистрират за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, считано от 1 април 2021 г.
(2) Данъчно задължени лица, които към датата на влизане в сила на този закон са регистрирани по реда на досегашната глава осемнадесета, могат да продължат регистрацията си за прилагане на режим в Съюза или режим извън Съюза, като подадат заявление по електронен път за актуализация на данните в подаденото първоначално заявление за регистрация, считано от 1 април 2021 г. до 30 юни 2021 г. В тези случаи идентификационният номер за прилагане на режим в Съюза по чл. 94, ал. 2 или за прилагане на режим извън Съюза по чл. 154, ал. 6 се запазва.
(3) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията по реда на досегашната глава осемнадесета се довършват по новия ред.
- 64. (В сила от 01.07.2021 г.) В случаите на надвнесени суми по § 32 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 105 от 2014 г.; изм., бр. 95 от 2015 г.) за периодите до последния период за деклариране през 2018 г. включително, държавата членка по идентификация възстановява съответния дял от частта от сумата, задържана в съответствие с член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 904/2010, а държавите членки по потребление възстановяват разликата между надвнесената сума и сумата, която се възстановява от държавата членка по идентификация. Държавата членка по потребление информира по електронен път държавата членка по идентификация за размера на възстановените суми.
- 65. (В сила от 01.07.2021 г.) След подаването на справка-декларацията за прилагане на режим в Съюза и режим извън Съюза за периоди до втория период за деклариране през 2021 г. включително, промените в съдържащите се в нея стойности се извършват само чрез изменения на посочената справка-декларация, а не чрез корекции в последваща справка-декларация.
- 66. (В сила от 01.07.2021 г.) За подаване на декларация по досегашната глава осемнадесета за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон и за внасяне на изискуемия за същия период данък се прилага досегашният ред.
- 67. (1) (В сила от 01.07.2021 г.) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на отменените чл. 97б, 98 и чл. 100, ал. 3, се счита за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9 към 1 юли 2021 г.
(2) (В сила от 01.07.2021 г.) Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за регистрация по реда на отменените чл. 97б и 98 се продължават по реда за регистрация на чл. 96, ал. 9.
(3) (В сила от 01.07.2021 г.) Когато данъчно задълженото лице, регистрирано по реда на отменените чл. 97б и 98, е избрало да се регистрира за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или за режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в друга държава членка или по чл. 154, разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, при условие че лицето е уведомило по електронен път компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за този избор в срок до 30 юни 2021 г. включително.
(4) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 96, 97, 99 или чл. 100, ал. 1, 2 и 3, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания или в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, се счита за регистрирано по закона, ако определи акредитиран представител по чл. 133 и уведоми писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок до 31 март 2021 г. включително.
(5) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 98, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания, се счита за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9, ако определи акредитиран представител по чл. 133 до 15 януари 2021 г. включително.
(6) Регистрацията по ал. 5 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) Ако данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 98, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания, не определи акредитиран представител в срока по ал. 5, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
(8) В случаите по ал. 7 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 5.
(9) Ако данъчно задълженото лице по ал. 4 не определи акредитиран представител в посочения срок, регистрацията му се прекратява по инициатива на орган по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
(10) В случаите по ал. 9 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 4.
(11) При дерегистрацията по ал. 7 и 9 се приема, че лицето извършва доставка по чл. 111.
(12) (В сила от 01.07.2021 г.) Условията на досегашния чл. 20, ал. 2 и 6 се прилагат за стоки, изпратени или транспортирани от друга държава членка до територията на страната преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на територията на страната на или след 1 юли 2021 г.
(13) (В сила от 01.07.2021 г.) Регистрираните по този закон лица, за доставки на стоки при условията на досегашния чл. 20, ал. 1 и 5, изпратени или транспортирани от територията на страната преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на или след 1 юли 2021 г. до територията на друга държава членка, прилагат ДДС законодателството на тази държава членка.
(14) (В сила от 01.07.2021 г.) За стоки, закупени от трета територия или трета държава преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на територията на Европейския съюз на или след 1 юли 2021 г., се прилагат общите правила за внос.
- 68. (В сила от 12.12.2020 г.) За лицата, които са подали декларация в Националната агенция за приходите по чл. 118, ал. 14 за софтуери за управление на продажбите в търговските обекти до влизането в сила на този закон, се счита, че отговарят на изискванията на този закон.
- 69. (В сила от 12.12.2020 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
- 70. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Параграф 14 и § 62, т. 1, буква „в“ влизат в сила от 1 декември 2020 г. и се прилагат до 30 юни 2022 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 94. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на:
- параграф 17, § 31, § 59 – 61 и § 68, 69, § 71, т. 11, § 88, 89, 91 и 92, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- параграф 39 относно чл. 154, ал. 2, § 41 относно чл. 156, ал. 2, § 43 относно чл. 157а, ал. 4 и § 63, които влизат в сила от 1 април 2021 г.;
- параграфи 1 – 9, § 11 – 13, § 15, 16, § 18 – 30, § 32, § 33 – 58, § 62, т. 1, букви „а“, „д“, „е“ и т. 2, § 64 – 66 и § 67, ал. 1, 2, 3, 12, 13 и 14, които влизат в сила от 1 юли 2021 г.;
- параграф 71, т. 4, който влиза в сила от 1 януари 2022 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 107 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г.)
- 5. (1) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 97б, установено по седалище и адрес на управление в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, се смята за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9, ако определи акредитиран представител по чл. 133 до 15 януари 2021 г. включително, с изключение на случаите когато в този срок се регистрира по чл. 154 или в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза и уведоми за това до 15 януари 2021 г. включително териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(3) Ако данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 97б, установено по седалище и адрес на управление в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не определи акредитиран представител по чл. 133 или не се регистрира по чл. 154 за режим извън Съюза в срока по ал. 1, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
(4) В случаите по ал. 3 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 1.
(5) При дерегистрацията по ал. 3 се приема, че лицето извършва доставка по чл. 111.
- 6. (1) Възстановяване на данък на данъчно задължени лица, установени в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, които не са установени на територията на страната, за получени стоки и/или услуги на територията на страната до 31 декември 2020 г. включително, се извършва по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз. Заявленията за възстановяване за данъчни периоди до 31 декември 2020 г. включително се подават до 31 март 2021 г. включително.
(2) Стоки, изпратени или транспортирани от територията на страната до територията на Обединеното кралство Великобритания до 31 декември 2020 г. включително, които пристигат или превозът им завършва на територията на Обединеното кралство Великобритания на или след 1 януари 2021 г., се смятат за стоки изпратени или транспортирани до територията на държава членка. Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по изречение първо, са документите по чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 101 от 2006 г., бр. 3 и 16 от 2007 г., бр. 39, 71 и 105 от 2008 г., бр. 4 и 100 от 2009 г., бр. 6 от 2010 г., бр. 10 и 84 от 2011 г., бр. 15 от 2012 г.; попр., бр. 16 от 2012 г.; изм., бр. 20 и 110 от 2013 г., бр. 1 от 2015 г., бр. 8 и 70 от 2016 г., бр. 24 от 2017 г., бр. 58 от 2018 г., бр. 3 от 2019 г.; попр., бр. 5 от 2019 г.; изм., бр. 25 от 2020 г.; Решение на Върховния административен съд – бр. 57 от 2020 г.).
(3) Стоки, изпратени или транспортирани от територията на Обединеното кралство Великобритания до територията на страната или до територията на друга държава членка до 31 декември 2020 г. включително, които пристигат или превозът им завършва на съответната територия на или след 1 януари 2021 г., се смятат за стоки, изпратени или транспортирани от територията на държава членка. За удостоверяване наличието на обстоятелствата по изречение първо лицето трябва да разполага с документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките.
(4) Корекции на подадени справки-декларации по чл. 159б за лица, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, или подадени в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия по режим извън Съюза и режим в Съюза по отношение на услуги, предоставени в Република България като държава членка по потребление до 31 декември 2020 г. включително, се извършват най-късно до 31 декември 2021 г. включително по реда на чл. 159д.
(5) Стоки, изпратени или транспортирани до 31 декември 2020 г. включително до територията на Обединеното кралство Великобритания, които се връщат на територията на страната след 1 януари 2021 г. от лицето, което е изпратило или транспортирало стоките, при вноса им на територията на страната са освободени от данък при условията и по реда на чл. 58, ал. 1, т. 17.
- 7. (В сила от 18.12.2020 г.) За периода от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2020 г. включително чл. 245, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане не се прилага при спиране на дейността в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел V от Закона за здравето. В тези случаи данъкът по чл. 245, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане се дължи пропорционално на дните от тримесечието, през които не е спряна дейността.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 11. Параграфи 1 и 2 се прилагат до 31 декември 2022 г. включително.
- 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на:
- параграф 7, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- параграф 8, който влиза в сила от 10 декември 2020 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 111 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2022 Г.)
- 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 14 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 18.02.2022 Г.)
- 49. В случаите по § 10 относно чл. 58, ал. 1, т. 2, буква „г“ и § 43 относно чл. 173, ал. 8 от този закон начислен данък за данъчни периоди от 1 януари 2021 г. до датата на влизането в сила на този закон, за които е приложена данъчна ставка, различна от нулева ставка на данъка, се възстановява на Европейската комисия или агенция или орган, създадени съгласно правото на Европейския съюз, от органите на Националната агенция за приходите по реда на чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявленията за възстановяване се подават до 31 март 2022 г. включително.
- 50. Параграф 25 се прилага за ваучери, издадени в данъчен период, следващ данъчния период, в който този закон е влязъл в сила.
- 51. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
- параграф 10 и § 43, т. 3 относно чл. 173, ал. 8, 9 и 10, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;
- параграф 42, т. 2 и § 43, т. 2, буква „в“ и т. 3 относно чл. 173, ал. 12, 13 и ал. 15, т. 2, които влизат в сила от 1 юли 2022 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2022 Г.
(ОБН. – ДВ, БР. 18 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2022 Г.)
- 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г. с изключение на:
- параграфи 6 и 20, които влизат в сила от 1 април 2022 г.;
- параграф 10, който влиза в сила от учебната 2022 – 2023 година;
- параграфи 11, 12, 14, 15, 17, 18 и 19, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2022 Г.
(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2022 Г.)
- 33. Законът влиза в сила от 1 юли 2022 г., с изключение на:
- параграф 17, § 25, т. 9 относно § 15д, ал. 1, т. 2, ал. 2, 3 и 6 и § 28, т. 2, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
- параграф 28, т. 1 и § 30, които влизат в сила от 1 януари 2023 г.;
- параграф 32, който влиза в сила от 10 юли 2022 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 58 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.)
- 3. Този закон влиза в сила от първо число на месеца, следващ месеца на влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за предоставяне на разрешение на Република България да въведе специална мярка за дерогация от чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, но не преди 1 януари 2023 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.)
- 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на § 19 и § 37, т. 1, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2023 Г.
(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 30. (В сила от 01.07.2023 г.) Първият период, за който се декларират данни при условията и по реда на чл. 123, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, е третото тримесечие на 2023 г., като декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се подава в срок до 14 ноември 2023 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на:
- параграф 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3 – 7, § 27 и 28, които влизат в сила от 1 август 2023 г.;
- параграф 3, § 29, т. 1 и § 30, които влизат в сила от 1 юли 2023 г.;
- параграф 4, § 29, т. 2, буква „а“ и буква „б“, относно ал. 10, § 33 и 38, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“;
- параграф 7, т. 1 и 2, § 8 и § 26, т. 3, които влизат в сила от 1 септември 2023 г.;
- параграф 7, т. 3, § 14, т. 9, § 26, т. 4, § 27, т. 8 и § 40, които влизат в сила от 1 декември 2023 г.;
- параграф 13, § 14, т. 7 и 8, т. 10 относно чл. 182д, т. 11, 12, 13 и т. 19, буква „а“, § 15, 21, 22, 23, 34, 35, 36 и 37, които влизат в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“;
- параграф 14, т. 1, 3, 4 и 5, т. 6, букви „а“ – „в“ и „д“ – „н“ и т. 16 и § 29, т. 2, буква „б“ относно ал. 11, които влизат в сила от 1 октомври 2023 г.;
- параграф 14, т. 2, т. 10 относно чл. 182а – 182г, т. 14, 15, 17, 18 и т. 19, буква „б“, § 17, 18 и 20, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му в Държавен вестник“;
- параграф 14, т. 6, буква „г“, § 24, т. 3 – 9 и т. 10, букви „а“ – „г“, § 25, ал. 1 и 2 и § 26, т. 1 и 2, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.;
- параграф 19, който влиза в сила 8 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“;
- параграф 32, който влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2024 Г.)
- 23. (В сила от 22.12.2023 г.) В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ министърът на финансите привежда в съответствие с него наредбата по чл. 118, ал. 4.
- 24. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 118, ал. 21 привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон по отношение на използвания софтуер.
- 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г. с изключение на:
- параграф 7 и § 8, т. 1, които влизат в сила от 1 януари 2025 г.;
- параграф 23, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2024 Г.
(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2024 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на § 13, който влиза в сила от 22 декември 2023 г.
Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1
(Предишно Приложение към чл. 32, ал. 1 – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.)
Стоки | Код по КН | ||
Калай | 8001 | ||
Мед | 7402 7403 7405 7408 | ||
Цинк | 7901 | ||
Никел | 7502 | ||
Алуминий | 7601 | ||
Олово | 7801 | ||
Индий | ex 811291 ex 811299 | ||
Зърнени храни | 1001 до 1005 1006: само непреработен ориз 1007 до 1008 | ||
Маслодайни семена и плодове Кокосови орехи, бразилски бадеми и кашу Други ядки Маслини | 1201 до 1207 0801 0802 0711 20 | ||
Зърно и семена (в т.ч. соя) | 1201 до 1207 | ||
Кафе, непечено | 0901 11 00 0901 12 00 | ||
Чай | 0902 | ||
Какаови зърна, цели или натрошени, сурови или печени | 1801 | ||
Нерафинирана захар | 1701 11 1701 12 | ||
Каучук, в първични форми или на плочи, листове или ленти | 4001 4002 | ||
Вълна | 5101 | ||
Химикали в насипно състояние | Глави 28 и 29 | ||
Минерални масла (в т.ч. пропан и бутан; масла от суров петрол) | 2709 2710 2711 12 2711 13 | ||
Сребро | 7106 | ||
Платина (паладий, родий) | 7110 11 00 7110 21 00 7110 31 00 | ||
Картофи | 0701 | ||
Растителни масла и мазнини и техните фракции, рафинирани или нерафинирани, но немодифицирани по химичен път | 1507 до 1515 | ||
Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“
(Ново – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)
- Част първа:
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
- Битови отпадъци.
- Производствени отпадъци.
- Строителни отпадъци.
- Опасни отпадъци.
- Отпадъци от черни и цветни метали.
- Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер.
- Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1 – 6.
- Част втора
(В сила до 31.12.2026 г. (*) – ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г., изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 18 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)
Код по КН 2012 | Описание на стоката |
0909 | Семена от анасон, звезден анасон, резене, кориандър, кимион, ким; плодове от хвойна: |
– Семена от кориандър: | |
0909 21 00 | – Несмлени, нито пулверизирани |
0909 22 00 | – Смлени или пулверизирани |
1001 | Пшеница и смес от пшеница и ръж: |
– Твърда пшеница | |
1001 11 00 | – За посев |
1001 19 00 | – Друга |
– Други: | |
1001 91 | – За посев |
1001 91 10 | – Лимец |
1001 91 20 | – Мека пшеница и смес от пшеница и ръж |
1001 91 90 | – Други |
1001 99 00 | – Други |
1002 | Ръж: |
1002 10 00 | – За посев |
1002 90 00 | – Други |
1003 | Ечемик: |
1003 10 00 | – За посев |
1003 90 00 | – Друг |
1004 | Овес: |
1004 10 00 | – За посев |
1004 90 00 | – Други |
1005 | Царевица: |
1005 10 | – За посев: |
– Хибридна: | |
1005 10 13 | – Хибрид „trois voies“ |
1005 10 15 | – Обикновен хибрид |
1005 10 18 | – Друга хибридна |
1005 10 90 | – Друга |
1005 90 00 | – Друга |
1006 | Ориз |
1006 10 | – Неолющен ориз: |
1006 10 10 | – За посев |
– Друг: | |
– Друг: | |
1006 10 92 | –- С кръгли зърна |
1006 10 94 | –- Със средни зърна |
–- С дълги зърна: | |
1006 10 96 | –– Със съотношение дължина/широчина по-голямо от 2, но по-малко от 3 |
1006 10 98 | –– Със съотношение дължина/широчина, 3 или повече |
1007 | Сорго на зърна: |
1007 10 | – За посев |
1007 10 10 | – Хибрид, за посев |
1007 10 90 | – Друго |
1007 90 00 | – Други |
1008 | Елда, просо и семе за птици; други житни растения: |
1008 10 00 | – Елда |
– Просо: | |
1008 21 00 | – За посев |
1008 29 00 | – Друго |
1008 30 00 | – Семе за птици |
1008 60 00 | – Тритикале |
1008 90 00 | – Други житни растения: |
1201 | Семена от соя, дори натрошени: |
1201 10 00 | – За посев |
1201 90 00 | – Други |
1205 | Семена от репица или рапица, дори натрошени: |
1205 10 | – Семена от репица или рапица с ниско съдържание на ерукова киселина: |
1205 10 10 | – За посев |
1205 10 90 | – Други |
1205 90 00 | – Други |
1206 00 | Семена от слънчоглед, дори натрошени: |
1206 00 10 | – За посев |
– Други: | |
1206 00 91 | – Обелен; необелен шарен слънчоглед |
1206 00 99 | – Други |
ІІІ. (Нова – ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г. до 31.12.2026 г. (*)), изм. относно датата на прилагане – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) Част трета:
Доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове, определени в член 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО, които могат да се прехвърлят в съответствие с член 12 от директивата.
Приложение № 3 към чл. 167а
(Ново – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.07.2019 г.)
Глави от Код по КН на ЕС | Описание на стоката |
Глава 25 | Сол; сяра; пръст и камъни; гипс, вар и цимент |
Глава 26 | Руди, шлаки и пепели |
Глава 28 | Неорганични химични продукти; неорганични или органични съединения на благородни метали, на радиоактивни елементи, на редкоземни метали или на изотопи |
Глава 29 | Органични химични продукти |
Глава 72 | Чугун, желязо и стомана |
Глава 73 | Изделия от чугун, желязо или стомана |
Глава 74 | Мед и изделия от мед |
Глава 75 | Никел и изделия от никел |
Глава 76 | Алуминий и изделия от алуминий |
Глава 78 | Олово и изделия от олово |
Глава 79 | Цинк и изделия от цинк |
Глава 80 | Калай и изделия от калай |
Приложение № 4 към чл. 66а, т. 3
(Ново – ДВ, бр. 55 от 2020 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. – ДВ, бр. 111 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., предишно Приложение № 4 към чл. 66, ал. 2, т. 4 и 5, изм. относно срока на прилагане (*) – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., предишно Приложение № 4 към § 15д, ал. 1, т. 3 и 4 – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.)
- Адаптирани бебешки млека и прахообразни каши за бебета или за малки деца, попадащи в Код 1901 10 00 по КН на ЕС.
- Хомогенизирани зеленчукови пюрета за бебета или за малки деца в съдове с нетно тегловно съдържание, непревишаващо 250 g, попадащи в Код 2005 10 00 по КН на ЕС.
- Хомогенизирани плодови пюрета за бебета или за малки деца в съдове с нетно тегловно съдържание, непревишаващо 250 g, попадащи в подпозиция 2007 10 по КН на ЕС.
- Смесени хомогенизирани пюрета от месо, риби, зеленчуци, плодове или ядки за бебета или за малки деца в съдове с нетно тегловно съдържание, непревишаващо 250 g, попадащи в Код 2104 20 00 по КН на ЕС.
- Бебешки пелени, попадащи в Код 9619 00 81 по КН на ЕС.
- (нова – ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) Специализирани млечни формули (с частично хидролизиран протеин и такива за деца с алергии) и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета, попадащи в Код 2106 90 92 и в Код 2106 90 98 по КН на ЕС.
Релевантни актове от Европейското законодателство
КОНСОЛИДИРАН ТЕКСТ НА ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Директиви:
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/890 НА СЪВЕТА от 3 юни 2022 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на удължаването на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/542 НА СЪВЕТА oт 5 април 2022 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и (ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2021/1159 НА СЪВЕТА от 13 юли 2021 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на временните освобождавания при внос и някои доставки в отговор на пандемията от COVID-19
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2020/2020 НА СЪВЕТА от 7 декември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на временни мерки във връзка с данъка върху добавената стойност, приложим за ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 в отговор на пандемията от COVID-19
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2020/1756 НА СЪВЕТА от 20 ноември 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на идентифицирането на данъчно задължените лица в Северна Ирландия
ДИРЕКТИВА (EС) 2020/285 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2020/284 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/2235 НА СЪВЕТА от 16 декември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1995 НА СЪВЕТА от 21 ноември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/475 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2019 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на включването на община Кампионе д’Италия и на италианските води на езерото Лугано в митническата територия на Съюза и в териториалния обхват на Директива 2008/118/ЕО
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1910 НА СЪВЕТА от 4 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1713 НА СЪВЕТА от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1695 НА СЪВЕТА от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС
ДИРЕКТИВА (EС) 2018/912 НА СЪВЕТА от 22 юни 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за спазване на минимален размер на стандартната данъчна ставка
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/2455 НА СЪВЕТА от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/1065 НА СЪВЕТА от 27 юни 2016 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/856 НА СЪВЕТА от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на задължението за прилагане на минималната стандартна данъчна ставка
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2366 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/1535 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество
ДИРЕКТИВА 2013/61/ЕС НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на френските най-отдалечени региони, и по-специално Майот
ДИРЕКТИВА 2010/45/ЕС НА СЪВЕТА от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране
ДИРЕКТИВА 2010/24/ЕС НА СЪВЕТА от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки
ДИРЕКТИВА 2009/162/ЕС НА СЪВЕТА от 22 декември 2009 година за изменение на различни разпоредби от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
ДИРЕКТИВА 2009/132/ЕО НА СЪВЕТА от 19 октомври 2009 година за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки
ДИРЕКТИВА 2009/69/ЕО НА СЪВЕТА от 25 юни 2009 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на избягване на данъци при внос
ДИРЕКТИВА 2009/55/ЕО НА СЪВЕТА от 25 май 2009 година за освобождаване от данъчно облагане при окончателно въвеждане на лично имущество на физически лица, което произхожда от държава-членка (кодифицирана версия)
ДИРЕКТИВА 2008/117/ЕО НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки
ДИРЕКТИВА 2008/98/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви
ДИРЕКТИВА 2008/9/ЕО НА СЪВЕТА от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка
ДИРЕКТИВА 2008/8/ЕО НА СЪВЕТА от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги
ДИРЕКТИВА 2007/74/ЕО НА СЪВЕТА от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни
ДИРЕКТИВА 2006/138/ЕО НА СЪВЕТА от 19 декември 2006 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система за данък върху добавената стойност, що се отнася до срока на прилагане на договореностите за данъка върху добавената стойност, приложими към услугите за радио- и телевизионно разпръскване и някои доставяни по електронен път услуги
ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
ДИРЕКТИВА 2006/98/ЕО НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година за адаптиране на някои директиви в областта на данъчното облагане поради присъединяването на България и Румъния
ДИРЕКТИВА 2006/79/ЕО НА СЪВЕТА от 5 октомври 2006 година относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия)
ДИРЕКТИВА 94/4/ЕО НА СЪВЕТА от 14 февруари 1994 година за изменение на Директиви 69/169/ЕИО и 77/388/ЕИО и относно увеличаване на допустимите суми за пътници от трети страни и на лимитите за освободените от данъци покупки при вътреобщностни пътувания
ДИРЕКТИВА 91/680/ЕИО НА СЪВЕТА от 16 декември 1991 година относно допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на Директива 77/388/ЕИО с оглед премахването на фискалните граници
ДИРЕКТИВА 91/156/ЕИО НА СЪВЕТА от 18 март 1991 година за изменение на Директива 75/442/ЕИО за отпадъците
ДИРЕКТИВА 88/664/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 декември 1988 година за изменение за девети път на Директива 69/169/ЕИО за хармонизиране на разпоредбите, въведени чрез законов, подзаконов или административен акт, свързани с освобождаването от данък върху оборота и акциз при внос на международно равнище
ТРИНАДЕСЕТА ДИРЕКТИВА 86/560/ЕИО НА СЪВЕТА от 17 ноември 1986 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността
ДИРЕКТИВА 85/348/ЕИО НА СЪВЕТА от 8 юли 1985 година за изменение на Директива 69/169/ЕИО за хармонизиране на разпоредбите, установени със законов, подзаконов или административен акт, отнасящи се до освобождаването от данък върху оборота и акциз за внос при международно пътуване
ДИРЕКТИВА 83/182/ЕЕС НА СЪВЕТА от 28 март 1983 година за освобождаване от данъчно облагане в Общността при временен внос на някои превозни средства от една държава-членка в друга
ДИРЕКТИВА 82/443/ЕИО НА СЪВЕТА от 29 юни 1982 година за изменение на Директиви 69/169/ЕИО и 77/800/ЕИО относно правилата за данъка върху оборота и акциза, приложими при международни пътувания
ДИРЕКТИВА 78/1032/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 декември 1978 година за хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно правилата за данъка върху оборота и акциза, приложими при международни пътувания
Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/1474 НА КОМИСИЯТА от 13 октомври 2020 година за изменение на Регламент (ЕС) № 360/2012 във връзка с удължаването на срока на прилагането му и ограничена във времето дерогация за предприятия в затруднено положение, за да се отчете отражението на пандемията от COVID-19
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/972 НА КОМИСИЯТА от 2 юли 2020 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1407/2013 по отношение на удължаването на срока на неговото действие и за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 по отношение на удължаването на срока на неговото действие и съответни промени
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/2026 НА СЪВЕТА от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (EС) 2018/1912 НА СЪВЕТА от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1042/2013 НА СЪВЕТА от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 79/2012 НА КОМИСИЯТА от 31 януари 2012 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 282/2011 НА СЪВЕТА от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 904/2010 НА СЪВЕТА от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2658/87 НА СЪВЕТА от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа
Решения:
РЕШЕНИЕ 2000/532/EО НА КОМИСИЯТА от 3 май 2000 година за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (нотифицирано под номер С(2000) 1147)