Анастас Тодоров : ,, Когато има желание, няма невъзможни неща”
Интервю на Ивайло Георгиев от сп. ,, Аутонет” с председателя на ИС на АВА Анастас Тодоров
Асоциацията на вносителите на автомобили ( АВА) е сдружение, регистрирано в началото на 2004 година.
Членуващите в нея стопански субекти са специализирани във внос на МПС и ПТС, тяхната поддръжка и реализация на българския пазар, съгласно установените в страната търговски правила. След приемането на България като пълноправен члена на Европейския съюз, тези правила се актуализират. Председателят на Изпълнителния съвет на АВА Анастас Тодоров разказва за постигнатото от асоциацията до момента и приспособяването й към новите условия след 1 януари 2007 година.
- Как в последно време се развиват нещата около Асоциацията на вносителите на автомобили?
- Все по- голямо става доверието към Асоциацията на вносителите на автомобили като браншова организация, която защитава интересите на своите членове, както и в някаква степен тези на крайния потребител. Последното е така, защото когато при нас дойде писмена жалба или оплакване, ние предприемаме проверка и въпреки, че не сме институция, на която са вменени юридически права можем да вземем отношение. Опитваме се да помагаме, за да бъде решен проблемът по най-безболезнен начин за двете страни. Това е заложено и в устава на Асоциацията. Много важно нещо е, че все по- голямо става доверието, което демонстрират към нас държавните институции. Към днешна дата работим отлично с Министерството на вътрешните работи. Често, когато има въпроси, свързани с промяна на Наредба 1-45, която указва процедурата на регистрация, санкциите спрямо различните нарушения, те се съгласуват с нас.
След приемането ни в Европейския съюз реално сме участвали в почти всички работни групи по повод начина на регистрация и издаването на т.нар. дилърски табели, които са със срок една година.Трябва да припомним, че главна причина да съществува този дилърски номер, е именно Асоциацията на вносителите на автомобили. Беше дълга борба, докато успеем да променим член 30 от Наредба 1-45, която указва кой има право да бъде ползвател на тези табели и реално АВА, в качеството си на браншова организация, допринесе нейните членове да могат да ползват тази преференция. А тя е добра и за крайния потребител, защото, докато не съществуваше въпросния номер, стоката де факто не беше регистрирана по нашите закони.
- Какво представлява по- конкретно дилърският номер?
- Да кажем, че отивате да закупите автомобил. И когато го нямаше този номер, обикновено търговецът ви казва: ,,Вижте, автомобилът не е регистриран и съответно няма право да се движи по- пътя”. Оттам респективно няма право да бъде тестван. Сега вече подобно нещо не може да съществува, тъй като дилърският номер е предоставен на самата автокъща. Той се слага на съответната кола, с него се прави тестдрайв, което е коректно и за двете страни – както търговецът не може да скрие дефект, така и клиентът не може да оправдае дефект, получен в последствие, тъй като вече е пробвал и харесал автомобила.
Това е от голяма помощ и за самите търговци, защото указанията на АВА към членовете й са да бъдат коректни към пазара, тъй като амбицията ни е да докажем, че този бизнес е като всеки друг- нормален и прозрачен. И ако се говори за някаква ,,сивота” , ние се разграничаваме от такова понятие. Затова и указахме нашите членове да подготвят даден автомобил за движение по пътищата, което включва всичко- основен преглед и премахване на дефекти, смяна на консумативи. Не толкова да се целят в продажбата, колкото в качеството. Знаем колко е висок процентът на пътнотранспортните произшествия в България и затова трябва да се стремим към намаляването им , а не да бъдем причина за обратното.
- И дилърският номер решава проблема?
- От тази гледна точка, дилърският номер дава възможност автомобилите да бъдат превозени от съответната автокъща до сервиза, с който тя работи и който прави прегледа. Както не можем да задължим всички автокъщи да имат сервиз на своята територия, така и не можем да ги задължим да поемат сами разходите по превоза, да плащат пътна помощ, за да придвижат стоката си до сервиза. А всъщност няма друг начин. Автокъщите пък са на различни разстояния от регистрационните пунктове на КАТ- може да са на 20 метра или на 20 километра. За да може коректно да бъде придвижвана тази стока, след като бъде закупена, този номер е идеалният начин. Клиентът купува, договаря се с дилърите, слага се номера, закарва се автомобилът до КАТ и всичко това без да се извършва законово или нормативно нарушение. Така се намалява до минимум и корупционният момент сред пътните полицаи. Това спокойно може да се каже в прав текст. На всеки е известно, че когато някой извърши такова нарушение, е много по- лесно да се прости с 20 лева, за да си затвори служителят очите.
- Какви промени настъпиха след влизането ни в Европейския съюз?
- Както обикновено властимащите не са подготвени за много неща. Така стана и сега. Ставайки пълноправен член, ние сме длъжни да спазваме съответните директиви. Една от тях гласи следното- автомобили внесени от страни извън Европейския съюз, трябва да притежават типово одобрение за движение в рамките на еврообщността, което е съставено според съответните изисквания. Ако автомобилите са втора употреба, трябва да имат единични одобрения. Такова се дава във всяка една държава членка на Европейския съюз с изключение на България. Единичното одобрение в Германия, например, се получава по параграф 21 , който гласи, че след преглед на автомобила се издава сертификат за съответствие. При този преглед може да се наложи мигачите или огледалата за обратно виждане да бъдат оптимизирани с евростандарта, ако колата ,например, е американска. Сертификатът гарантира, че автомобилът има право да бъде шофиран в рамките на ЕС. В България по този повод все още няма наредба, а такава е крайно необходима. Трябва да се разпореди дали този документ ще бъде национално съответствие или просто ще заимстваме от други държави вече готов проект. В тази връзка провеждаме работни срещи с Министерството на икономиката, Министерството на транспорта, Пътна полиция, за да стигнем някога във времето до решение. За да не се налага след години да обясняваме на еврокомисиите защо този проблем не е отстранен и защо част от автомобилите се движат без да бъдат съответстващи на изискванията.
- Какво е положението в момента? Какво става сега?
Внасяте си автомобил от САЩ ,например, който няма това единично одобрение. По закон веднага сте задължен да платите акциз, ДДС и мито, тъй като, ако мощността е над 160 конски сили има и мито. Това трябва да стане в рамките на 15 дни. След това, обаче, стигаме до книгата ,, Параграф” 22 и влизаме в омагьосан кръг – платили сте каквото трябва, коректни сте, но нямате право да получите регистрация за движение. Но пък няма и правно основание и наредба, които да определят как да я получите.
- И как се процедира, ходи се до държави в които може да се изкара разрешително?
- 15 % от членуващите в АВА фирми, които са над 70, внасят автомобили от трети държави, извън ЕС. А този внос са последни модели автомобили. И вместо да пристигат директно на пристанището във Варна, ги свалят да кажем в Хамбург. Там получават сертификат за съответствие и тук никой не може да им каже нищо.
И докато съответните български институции се чудят какво да направят, се появи една организация, която има акредитация- немска- а това също е извън закона. В България има създадена лаборатория, която е получила акредитация, но Министерството на транспорта не я признава. Получила е национална акредитация от съответната институция, но Министерството на транспорта не я признава.
Същевременно въпросната фирма ,, Тюб- нот”, която е с немска акредитация и няма нищо общо с националната акредитация в момента издава сертификати. Срещу пари. Но тя не ти указва и препоръчва какво трябва да бъде оптимизирано, а просто издава разрешение – щом си плащаш- получаваш. И пак един ден ще трябва да даваме обяснение, независимо как се казва фирмата, защо е била допусната да издава разрешителни без да следи спазват ли се изискванията.
-Звучи доста нелогично...
-Не само това. Друга инициатива, по която работи АВА, трябва да се каже в пълен синхрон с Министерството на вътрешните работи и Генерална дирекция ,, Полиция”, без Национална агенция по приходите да си мръдне и пръста, е защо става така, че след 1 януари 2007 година предимно вносът се извършва от физически лица. От представените документи за регистрация излиза, че 70% от внесените автомобили от тази дата насам са внесени директно от физически лица.
-Докато АВА е...
-Стопански субект. Той е задължен да начисли ДДС. Значи при автомобилите втора ръка ДДС се начислява върху маржа, тъй като работим по закона за дилърите, който е евростандарт и според него за въпросната кола ДДС вече е плащан някога и сега се начислява данък върху печалбата. Маржът е разликата между покупната и продажната цена. Въпреки, че сума не е никак голяма, тя е много нужна за бюджета. Преди време тези такси се събираха по една формула, измислена от тогавашния финансов министър Милен Велчев, чрез която се събираше прилична сума. Знаете колко е важен ДДС. Той е разчетен най-вече за социално подпомагане- за училища, детски градини, пенсии, здравни осигуровки. Министерството на финансите и Национална агенция по приходите обаче нехаят. Законът за облагане на физически лица не работи, а пък те внасят с търговска цел. Или пък си пишат фиктивни договори на Горубляне. Така че, защо ние да задължаваме нашите членове да плащат заплати, да внасят дължимите данъци и такси, а пък извън организацията да се работи масово на този принцип. Както казах преди време – не може в България всеки втори да е инвалид! Абсолютно ясно беше защо се правеше това- за да се заобиколи закона и да не се внасят дължимото мито и ДДС. След 1 януари 2007 година се оказа,че вече няма инвалиди! Страшният момент е, че тези физически лица не са отишли на пазара в Мюнхен или Щутгарт,или където и да е , за да закупят автомобил и да го внесат със сертификат за съответствие и да кажем, че проблемът е невнесеният ДДС. Реално се получава нелоялна конкуренция, защото едните трябва да плащат и плащат, а другите не дават нищо. Друг момент, е че се доставят автовозите в Южна България, на Горубляне, където щете, свалят се автомобилите,прекупвачите харесват, купуват, но се пишат празни бланки. Идва крайният клиент и му се казва:,, Как искаш да ти излезе- по- евтино или по- скъпо?-Искам по-евтино.- Добре, ще напишем, че си директен вносител.” Т.е. вече го няма този митнически контрол, който се извършваше преди, който да провери има ли съответните документи, отчислени от държавата, преглед, фактура, издадена на съответната фирма и така нататък. Но и това един ден ще обясняваме, защото този скъсан контракт е заведен някъде, осчетоводен и работейки през Интерстат, което е немският Булстат, тези неща ще бъдат проследени някога. Но ние българите живеем ден за ден и не ни засяга утре.
-Споменахте, че работите отлично с някои институции...
-Както казах по- горе, работим в пълен синхрон с полицията и Министерството на вътрешните работи. Затова и понякога получаваме писма, с които ни сезират, че наши членове са извършили нарушения с дилърските номера най-вече. Тъй като те са издадени само и единствено за територията на България на този етап, има нарушения, защото съпътстващият номера талон е написан само на кирилица. Немският полицай не знае български и не е нужно, тъй като талонът е само за България и така той не може да разбере, че не е валиден. По този начин се използва възможността да се доставя или внася, което е нарушение. Вземаме мерки против това. Стигнахме дотам, че заради извършените нарушения от други, коректните и лоялните дилъри, когато трябва да подновят дилърския си номер им е нужен още един куп документи. И вместо ежегодно да облекчаваме режима на получаване, се стига до там, че го затягаме. Ние подкрепяме полицията и нека го затягат, щом правим нарушения.
- Какъв е изходът?
-Най-вероятно ще се промени таксата за издаване на дилърски номер и ще се въведе нов тип талон с надпис и на латиница, за да може митничаря да го прочете и да предприеме необходимите мерки- конфискация, глоба или както е по техните закони.
-Знае се, че изискванията в Европейския съюз по отношение на замърсяването на околната среда са много строги. Предприемате ли нещо в тази насока?
-Създаде се една работна група с Министерството на околната среда и водите, в която бяхме поканени ние и СБА. Това реално сме двете организации, които отговаряме за бизнеса. Реши се, че тъй като в големите ни градове въздухът е прекалено замърсен, трябва да бъдат въведени екотакси. Ние държим идващите чрез тях средства да обслужват пряко общините, а после общините да съобщават колко пари са получили и как са ги усвоили.- ,, купихме екодвигатели, създадохме пет градинки...”, т.е. искаме прозрачност. И размерът на тези такси да бъде съответен на вредните емисии, които изпуска дадения автомобил: - категория ,,Евро 0”- голяма такса, ,,Евро 1”- по –малка, за да стигнем до ,, Евро 4” , а до няколко месеца ще можем да говорим и за ,, Евро 5”. Като последната да бъде на нулева ставка, защото при автомобилостроенето това е минималната емисия вредни газове. Оттам нататък, колкото по- старо е возилото, толкова повече се отразява на околната среда. Според мен това би било най- доброто решение на проблема. Така пазарът ще се регулира от само себе си и няма да има смисъл държавата да ограничава вноса на стари коли. Просто търговецът няма да има сметка да купува трошка, за да й плати 1000 лева екотакса. Ще вземе по-нов автомобил и ще му плати 200 лева... Друго- стопанските субекти по закона за оползотворяване на отпадъците дължат така наречената продуктова такса. Тя е определена по следния начин- след като с търговска цел внасяш вещества, замърсяващи околната среда, си длъжен да заплатиш такса за замърсяването. В случая автомобилът или вносителят се явяват замърсители. Стопанските субекти са обвързани с тази продуктова такса. Да повторим- вносът от стопански субекти е 30% към днешна дата. А всеки директен вносител или физическо лице не се третира като замърсител, ако не е стопански субект, и съответно не плаща такава такса. Затова всяко физическо лице трябва да бъде обвързано с такова плащане и ето, че се решават два проблема. Няма да внася стари коли, защото няма да има сметка, няма да има внос от физически лица, защото ще бъдат обложени с по- висока екотакса.... Така ще започне да внася като юридическо лице, тъй като такова ще плати 100 лв., а като физическо - 1000 лв. Ето готов механизъм за пълнене на хазната. Без да се налага да се въвеждат ограничения и забрани. Пазарът сам го създава и оформя. Точно проект за такъв механизъм е внесен от нас за разглеждане в Министерството на околната среда и водите. Никой не ти дава право да налагаш ограничения. Една от основните идеи на Европейския съюз е свободното движение на стоки. Друга аномалия – облекчение на местните данъци ползват автомобилите със сертификат ,, Евро 1”, ,, Евро 2” и ,,Евро 3”, а такова не ползват автомобилите със сертификат ,, Евро 4”, т.е. тези, които изпускат най-много вредни емисии ползват, а тези, които не- не ползват. Каква тогава е сметката на българина да купува нова кола, щом ще плаща допълнително- как държавата поощрява купуването на нови коли. Само се пищи- имало внос 160 000 автомобила. Хубаво. Но какво направи държавата? Нека да са 160 000, но да са четири –петгодишни. Тогава няма какво да се каже- всички са ,,Евро 3”, ,,Евро 4”- това се произвежда и това се внася. Затова и ние сме се включили в тази кампания- да уведомяваме гражданите на България какво се случва и те да знаят защо се вкарват стари коли. Но никой не иска прозрачните механизми да заработят- защо да работят в полза на държавата, когато може да работят в частна полза. Все още няма и закон за браншовите организации. В двата парламента не може да влезе на първо четене този закон. Само у нас го няма, както и закон за лобизма. Във всяка едно държава можеш да наемеш лобисти, плащаш им коректно и те лобират за теб.
-Все пак трябва да има и положителни неща в работата ви...
-Да, съвсем не е малък процентът на добрите ни постижения и на добрите отношения със съответните институции. Доверието към нас нараства, защото ние доказваме, че целта ни не е да се облагодетелстваме, а искаме да помагаме с каквото можем. Във връзка с това АВА беше поканена да стане пълноправен член на Европейската харта за безопасност на движението. Тя е пряко обвързана с Европейската комисия за безопасност на движението. Според нея до 2009 година драстично трябва да се намалят пътнотранспортните произшествия по пътищата на ЕС.
-Как и защо ви поканиха?
-Защото през 2005 година стартирахме Национална кампания ,, Пази детето” с помощта на дирекция ,, Пътна полиция” и по време на тази инициатива проследихме с колко намалява броят на жертвите между децата на пътя. Резултатът е със 100%! През 2005 година няма нито едно дете жертва на ПТП на територията на София. В момента кампанията продължава, финансирането го осъществяваме ние, заедно с партньорите ни- ,,Лев Инс”, които ни дадоха огромно финансово рамо през тази година. Амбицията ни е да обезопасим пилотно до края на годината 60 училища- в София, Пловдив, Варна и Бургас. Обезопасяването става с приета от ,,Пътна полиция” табела- тип знак, която да бъде поставена на кръстовищата покрай училищата. Табелите се изработват от ,,Пътна сигнализация”, финансирането е от ,, Лев Инс” , АВА се явява организатор, ,,Пътна полиция” и МВР ни поощряват.... Имаме подкрепата на заместник- министъра Камен Пенков, заместник – кмета Велизар Стоилов, Агенцията за закрила на детето... На 15 септември, когато се открива учебната година, ще покажем какво сме направили. Всички наши членове ще слагат транспаранти и пана на автосалоните и автокъщите си, които ще изобразяват знака ,,Пази детето”, както и лепенки по автомобилите си. Значи това можем да направим ние. Ако всеки направи по толкова, ще се решат много проблеми. Големи хора сме носим отговорност за действията си, докато децата са грижа не само на родителите си, но и на цялото общество. Затова сме отговорни към тях и трябва да сме безкомпромисни към нарушенията по пътя и да ги пазим. Нагърбихме се да направим нещо и слава богу, че има фирми и компании, които застават зад тези идеи и не казват : ,, Абе, няма да ги харчим тези пари, дай да си купим хубави коли.” Те обаче казват: ,, Ще помогнем, защото тази организация се опитва да върши нещо”. Когато има желание, няма невъзможни неща.
(Интервю на Ивайло Георгиев, сп. ,, Аутонет”, август 2007)