|
София. Промяната след 1 август трябва да бъде тълкувана в посока на това, че самите шофьори няма да бъдат затруднявани с това – когато талонът на автомобила бъде поискан за проверка, задължително да приложат и Зелена карта. Досега практиката беше, когато подаваш документа на автомобила, подаваш и Зелената карта, съответно - и при преминаване на Гранично-пропускателните пунктове. Това каза пред Агенция “Фокус” Анастас Тодоров, председател на Изпълнителния съвет на Асоциацията на вносителите на автомобили (АВА). “Обаче това, че вече няма задължително като понятие да съществува да покажеш Зелената карта, не означава, че не трябва да я притежаваш. При евентуално възникване на пътнотранспортно произшествие, единствено “Гражданската отговорност” или т.нар. Зелена карта, е документът, който доказва, че ти си редовен и че щетите по това пътнотранспортно произшествие ще бъдат заплатени от застраховател. Оттам нататък всеки един липсващ документ означава, че ти нередовно управляваш автомобила, било в България или където и да е в Европа. Ако караш от София за Пловдив и нямаш Гражданска отговорност, означава, че автомобилът в случая не притежава нужния документ, който го защитава при пътнотранспортно произшествие. Същото важи и за Европейския съюз”, поясни Тодоров.
От 1 януари 2007 Гражданската отговорност е придружена и от т. нар. Зелена карта, т.е. тя е включена в цената. Практиката обаче на застрахователите е, че вие трябва да си я поискате, за да ви я дадат; иначе – Зелената карта е безплатна на практика. Когато плащате Гражданската отговорност на автомобила, автоматично в цената на тази отговорност я има и Зелената карта. От 1 август отпада това, че трябваше задължително документът да придружава автомобила. “Плащайки си българската Гражданска отговорност, всъщност вие си имате европейска, но вече не сте задължен да го носите там, където отивате, но въпреки това - автомобилът трябва да го притежава, поясни той.
На въпрос дали размерът на премиите, които се дават в момента, е достатъчен, за да се плаща за пътни произшествия, които настъпват в страни-членки на ЕС, Анастас Тодоров заяви: “Премиите в различните държави от ЕС, а и в трети страни като САЩ, Канада или Швейцария, са с по-висока стойност отколкото в България към днешна дата”. Размерът им обаче трябва да се определи от застрахователния бизнес. Като свое лично мнение Тодоров посочи, че било световна практика колкото по-недобросъвестен шофьор си, и колкото повече нарушения имаш, автоматично следващата година, когато трябва да платиш своята премия при застрахователя, тя да се утежни. “И така е вързана системата, че дори и да отидете при друг застраховател, автоматично излиза, че вие не сте добросъвестен шофьор. Плаваща е схемата на заплащане, колкото по-малък е стажът на шофьора, или колкото по-лош е шофьорът, или колкото повече точки са му отнети, толкова повече плаща”, поясни той. В България системата не работи така и може би трябва да се обърне внимание, че премиите трябва да бъдат растящи за тези, които наистина извършват нарушения и съответно по-занижено да бъде плащането в полза на водач, който не извършва нарушения. “Това веднага отваря и една схема, че автоматично в съзнанието на хората ще се отвори мисълта, че по-добре да не правя нарушения, защото ще бъда утежнен финансово другата година, а не: Аз ще правя каквото си искам, а другата година ще платя колкото този, който не е направил никакво нарушение...”, коментира Анастас Тодоров, председател на Изпълнителния съвет на Асоциацията на вносителите на автомобили (АВА) (http://www.focus-news.net/?id=nt&where=0)
|